Архитектът
Ето, пак съм над листа, вдълбочен във труда си.
– А, защо ли? – си мисля. – По-добре е да спреш. –
И така е: в туй време на безброй земетръси
нима може да има дълготраен строеж?
И не стига, че в скели чакат сградите нови,
но при всяко трептене на сегашния ден
виждам бавно и тихо, подкосени в основи,
как творбите ми стари се провалят зад мен.
Гласност
Мнозина творци на перото,
преди да си тръгнат от тук,
са казвали някакво мото
със хубави думи и звук,
а както все имаме ние
по няколко тайни листа,
чиято посока, уви, е
не много добра за властта,
от страх за туй наше имане,
възможно е в смъртния час
чуждицата „ксерокс” да стане
последната дума за нас.
Висш момент
Защо ми лепнеше машината?
Скандалът бе почти готов,
но щом се сетих за причината,
почувствах прилив на любов
и с най-дълбоките си атоми
във миг усетих, изумен,
че вече не гнети душата ми
таз страшна мисъл: свят без мен!,
че, станал вечен, хлътвах в тайните
биологични светове,
които, трудни за айнщайните,
със яснота на две и две
откриват се пред нас във висшите
моменти, дадени ни тук,
чрез мармалада по клавишите
от пръстчето на нечий внук.
Валери Петров
AFISH.BG
