Шпионската история от Студената война, станала причина книгата на Борис Пастернак „Доктор Живаго” да бъде отпечатана на Запад, е разказана в увлекателното изследване на Питър Фин и Петра Куве „Аферата Живаго”. Германският welt.de разказва историята със заглавието „Когато ЦРУ взе Нобеловата награда за литература”.
Пастернак по чудо оцелява в чистките на диктатора Сталин, разказват авторите. За разлика от писатели като Исак Бабел на него му се разминават арестите. „Оставете го, той живее в облаците”, казвал за него Сталин. Вместо него в концлагер е пратена любимата му Олга Ивинская – прототипът на Лара от „Доктор Живаго”.
През май 1956 г. писателят живее на вилата си в Переделкино край Москва. На оградата му се появява италианският комунист Серджо Д’Анджело, който търси за издаване руска литература за издателството в Милано на партийния си съмишленик Джанджакомо Фелтринели. Вече се е понесъл слухът, че Пастернак е завършил романа си, но съветската власт не смята да го издава. Причината е, че в произведението се защитава личността срещу бездушието на колективизацията и се показва цената, която Русия плаща за Октомврийската революция – унищожаването на интелигенцията.
Авторът използва шанса си и дава ръкописа на италианеца с думите: С това се чувствайте поканен на моята екзекуция”. Така започва „Аферата Живаго” – най-големият литературен скандал през Студената война. За да я разнищят, американските автори получават достъп до над 100 тайни документи на ЦРУ, прочитат множество спомени и ровят в архивите на половин Европа.
Кремъл бързо разбира за „пътешествието” на ръкописа. На всичкото отгоре едно полско литературно списание публикува през 1957 г. откъс от романа. Продължение обаче не последва. Първият секретар на Съюза на съветските писатели – Сурков, нарежда на Пастернак да прати телеграма на италианския издател и да изиска ръкописа си обратно. Авторът няма избор и го прави, но праща телеграмата на руски. Сурков отива лично в Милано да иска книгата. „Неговият рев на руски се чувал чак на улицата” – описват срещата Фин и Куве.
„Доктор Живаго” излиза на италиански през ноември 1957 г. и моментално става бестселър. Веднага привлича вниманието и на ЦРУ, което чрез подставени хора купува правата за издаване на книгата на английски. По този начин до разпадането на СССР американската разузнавателна служба издава 10 млн. книги и списания, които са забранени в социалистическия лагер.
Първото издание на „Доктор Живаго” на руски е отпечатано в Холандия през 1958 г. с грешки. Книгата е показана на Световното изложение в Брюксел в павилиона на Ватикана, където скулптура на Роден привлича руските посетители. Един екземпляр стига дори до Пастернак в Переделкино. „Хубавото ви руско издание е пълно с печатни грешки”, пише той на Фелтринели, който държи авторските права.
ЦРУ прави ново издание в собствената си печатница във Вашингтон. То е джобно и е вкарано лесно в Съветския съюз покрай Световния младежки фестивал през 1959 г. Тогава Пастернак вече е бил удостоен с Нобеловата награда за литература за изключителния си белетристичен успех, но по нареждане на съветските власти я връща, въпреки че първоначално я е приел. Писателският съюз го изключва от редиците си и го заклеймява, заплашен е, че ще бъде изгонен от родината си. Въпреки че на Запад е милионер, авторът едва успява да храни семейството си в Переделкино.
Личната трагедия на Пастернак свършва в Кремъл като политически фарс. Сталин умира, а новият съветски ръководител Никита Хрушчов установява, че скандалният роман не е контрареволюционен. Той изхвърля председателя на писателския съюз, като лично го разтърсва за яката.
В Переделкино Пастернак вече усеща наближаващата смърт, която го застига през 1960 г., и дори се надява, че Фелтринели ще успее да се договори да го погребе в Милано. Това не се случва и писателят е положен в Переделкино под зоркото око на КГБ.
Източник: skif.bg
AFISH.BG
