• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„А в другиден… Но стига. Да вдигнем тост за д н е с к а!”

afish by afish
11 May 2017
in Поезия
0
„А в другиден… Но стига. Да вдигнем тост за д н е с к а!”
0
SHARES
5
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Тост

И все по-уморен, и все по-състарен
ще се отдаваш мълком на минали възторзи.
Каквото и да чакаш във утрешния ден,
изстрадай с благодарност минутите на т о з и.

Сега си. Мимолетен във дивата река.
Обиден, болен, смешен, замаян от миражи.
Но няма по-добро от крехкото с е г а,
което подир време мощта си ще докаже.

Обичай се сега – от утре ще си друг!
Презирай се за днеска, но пак недей забравя,
че тяло и душа те мъкнаха д о т у к –
свещта (дори без пламък!) полека се стопява…

И имам ли утеха във бъдното, освен
че в утрешния ден, олющен като фреска,
ще бъдеш по-красив, по-млад от вдругиден.
А в другиден… Но стига. Да вдигнем тост за д н е с к а!

Градеж

Пренасяме камъни: жар ни облива
и стави пропукват.
От цялата местност вадим камъни живи.
Грамада се струпва.

Под тежките стъпки се вдига тревата:
простене и млъкне.
Сновем през мравуняк, през брод, през дъгата…
Морените мъкнем.

От утре нататък те гладко ще пасват
в крадежа разумен.
Всеки камък ще легне на своето място:
в стена помежду ни.

Нечий

Колко му е – да зарежеш всичко.
Път. И някакви чепици.
И от мъж, колега или чичо .
да осъмнеш ничий.

Нищо друго – свобода и шапка
(невидимка) на тояга.
Сняг засипва битието кратко.
Бягай, братко, бягай.

Инак – с тая твоя дрешка проста
и с усмивката убога –
някой нечий ще те спре на моста
пак да иска огън…

Старо писмо до момичето – днешна съпруга

Намерих го забутано случайно
сред разписки и вехти документи.
Като джебчия се промъкнах тайно
в ония позабравени моменти…

Усмивка или шепот ме издаде?
Жена ми неразбиращо завари
един съпруг, внезапно изненадан
в неловка и нелепа изневяра.

Кротка присъда

Пилях се, пях и търсех близост,
така нехаен към доброто.
Износих сам и двете ризи,
с които ме дари животът…
Сега под стряха от забрава
изнизвам се – все по-самичък.
От нищичко не се лишавах –
това ли ме лиши от всичко?
Това ли ме обрече кротко
на справедливата присъда:
да върна тъпканото доброто
с това, че няма да ме бъде…

© Виктор Самуилов,
„Конецът между нас и небесата”

Tags: виктор самуилов
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (876)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist