НАМЕК
Хей, позволи ми да ти напомня,
че аз съм нежно,
наивно цвете
и като тиха вода съм скромна…
А ти небрежно
ми взе сърцето,
а ти си ходиш, със мен закичен,
а аз линея
върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея
и да треперя…
Хей, напомни ми да ти напомня
да те разсъня,
да дам насока, –
аз като тих вир съм вероломна:
който потъне –
все е дълбоко!
(Да не забравиш.
Ще се удавиш.)
© Миряна Башева, „Труден характер”
AFISH.BG
