ЖЕНСКА ПЕСЕН
Моите малки сполуки
нямат вече значение –
само наблизо птица да гука,
само да си до мене.
Моите мъки и провали
тихо вече ще преживявам –
само ръката ти пак да ме гали,
само да лъха от тебе на здравец.
Нека на болки всякакви съм осъдена,
мълком да страдам се вричам –
само светло край теб да бъде
и да оставам, дори посивяла,
твоето плахо момиче…
ХАЛЮЦИНАЦИЯ
Слушах как една сирена
вика до прегракване.
И треперех, и не можех да заспя нощеска,
чак додето
тръгнах да те търся в мрака –
водена от мислите си трескави.
Хоризонтите ловяха с посинели длани
ту рояци звездни,
ту на вятъра-самотник крясъка.
И пенлива кръв струеше от безбройни рани,
зейнали по непознати камъни и пясъци.
Стигнах онова пристанище –
с мъгли бинтовано,
сред което трябваше да бъдеш,
ако вярвах в календарите.
Кранове захващаха сурово
разговори. И наоколо отдавна беше заран.
Взех да спирам всекиго,
за теб да питам почнах.
Колко рамене се вдигнаха тогава?
Старец някакъв
на края рече над брада пророческа,
че преди дванайсет часа
още по на север си отплавал…
ЦЕЛУВКА
Бяга бурята, тъй мимолетна всъщност.
Бягат тежките облаци – черни кулиси.
А земята остава – градина късна.
Усмихни се.
Бяга острият дъжд, напомнил за снеговете.
По прозорците слизат последните водописи.
А след твоята кратка целувка
цяла душата ми свети.
Усмихни се…
© Надя Кехлибарева, „Любовта е близо”
AFISH.BG
