ЗИМНА КЪЩА
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкъв размисъл слиза, жадуван, дочакан
и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още боли.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище и потърсва кибрита.
Синьо светва слана, скрежът слиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното, млечно море
завърни се отнякъде, излъжи ме “Навеки”.
Една ябълка матова донеси отдалеко
и… сърцето на лятото няма да спре…
© Калин Донков
AFISH.BG
