МУЗИКА
Скръбта мелодиите изцеляват,
Те връщат пак
На радостта изчезващия зрак,
Балсам за болните сърца даряват.
От този свят, където в грижи сиви
Гнетът расте,
В лъчисто царство ни отнасят те
Върху криле на демони щастливи.
Ехти, звучи навред, вълшебна песен!
Че без следа
Лети Земята – кървава звезда,
А любовта ръми с дъжда небесен.
КАКТО, ЩОМ БОГ ПОЖЕЛАЕ
Както, щом Бог пожелае, морета, реки по Земята,
Кипнали, рукват обратно, подвластни на воля пресвята,
Тъй, щом и ти пожелаеш, кръвта ми изригва в сърцето,
Руква по твоя повеля, гореща струи към небето.
НАДЕЖДАТА И ПАМЕТТА
Тази, която ме водеше по лъкатушния път,
Тя ме остави, Надеждата, посред планинския проход.
Ще се завърне ли? Не, Паметта, по-добрата сестра,
Крачи с уверена стъпка до мен, неповикана даже.
Сочи ми родната местност и пътя, дотук извървян,
Вещо, с тълкуваща длан; при това замечтано ми шепне,
Като с оплитаща мрежа ме тегли надолу, напред –
Ако и тя ме напусне, очаква ме нямата дружка.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
