ЛУДИТЕ
Като калаени войници стари
в редици подравнени се редим;
ако пред строя някой изпревари,
„Хванете лудия!“ — във хор крещим.
Едничката награда за такива
е глад, преследване и смърт на скот
или след време статуя красива
за чест на целия човешки род.
А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
„Почакай!“ — казва й мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата й буди,
за нас, за целия човешки род.
Видях пред мене Сен-Симон, пророка,
богат отпърво, после — задлъжнял,
зает да отстрани докрай порока,
да промени докрай живота цял.
Увлечен от започнатото дело,
уверен беше той, че сочи брод,
по който към успех ще тръгне смело
след време целият човешки род.
И Фурие ни казва: „Тръгвай вече,
народе, и не стой презрян в калта!
Труди се във фаланги; надалече
сияе и очаква те целта.
След толкова нещастия земята
се свързва с грейналия небосвод —
сега за мир надеждата крилата
повежда целия човешки род.“
И Анфантен жената възвисява —
да бъде тя наравно със мъжа.
А вие казвате: „Напразна врява
на трима луди, вярващи в лъжа.“
Но, господа, безумие нима е
да търсиш щастие за цял народ?
Велик е, който кара да мечтае
за радост целия човешки род!
Та кой откри Америка, кажете?
Безумец, луд, навсякъде осмян
А кой създаде бог за вековете?
Отново луд, на кръста прикован.
И слънцето в надоблачните сфери
ако прекъсне вечния си ход,
отново някой луд ще изнамери
светлик за целия човешки род.
КЪМ МЛАДИТЕ
След време край вълни успокоени
когато седнете на ласкав бряг,
спомнете си плувците, уморени
от бури, следващи в неспирен бяг.
Нима не заслужават спомен тия,
които до последния си час,
във смъртен бой със страшната стихия,
посочваха пристанище за вас?
© Превод от френски: Пенчо Симов
ТОВА ЛИ Е ЛИЗЕТ
Какво! Наричат ви Лизет?
Лизет — в пера, с бижута!
Лизет — с разкошен тоалет!
Лизет — така надута!
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
С пантофки сякаш за балет —
от сърма и от свила
и с тоя руж, лика си блед
нелепо разкрасила?
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
В дома ви всеки скъп предмет
е само за богати;
алковът с балдахин, с паркет,
в дантели и брокати.
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
С усмивка истинска наглед —
усмивките нима са
да крият чувства като лед
и горестна гримаса?
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
Как бърза времето напред!
Мансардата къде я
и вие — с простия корсет —
като кралица в нея?
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
Обичахте и с луд късмет
дарявахте десетки,
най-мила — с устни като мед —
сред другите гризетки.
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
Държанка на старик проклет,
на него днес държите,
с парите всичко е наред,
но как ли е с мечтите?
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
Амур крилат е и навред
девойчетата гони.
Е, сбогом, сбогом, свят предвзет
на тежките поклони.
Ах! Не, не не,
не сте Лизет — за мен поне.
Ах! Не, не, не,
не се правете на Лизет!
© Превод от френски: Кирил Кадийски
AFISH.BG
