Сирак Скитник е творчески псевдоним на писатея, художника и общественика Панайот Тодоров Христов. Той е една много интересна и недотам известна творческа личност, с чиито произведения и възгледи за изкуството трябва да се гордеем. Състудент на Марк Шагал и Василий Кандински, съредактор на сп. „Златорог”, драматург и артистичен секретар на Народния театър, пръв председател на Съюза на дружествата на художиците (дн. СБХ), пръв ръководител на радиото след неговото одържавяване през 1935 г.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, принадлежи българския символизъм, а живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик.
AFISH.BG предлага на своит читатели четири стихотворения от Сирак Скитник, на които той е дал едно и също заглавие – „Утро” – а колко различни нюанси!
БНР е учредител на годишната награда на името на Сирак Скитник
УТРО
Безсилно стенеща, отхожда си нощта
И лебеди отлитащи разсипват розови венци.
Опиянени чучулиги сребърни струи разливат
По златни падини и сънни долини.
Над сънни светове
Могъщи блеснали крила се къпят в поднебните пустини…
Денят се ражда хоре във прозирни синини,
Денят се ражда сам, разсипал кървави стрели
След бягащи смутени тъмнини…
УТРО
Отбулени синеят небесата
От победно щастие…
На пролетта пред сребърните двери
Възправен, новий ден се смее.
Във чашката на всеки цвят трепери
Благоуханна светеща роса…
Преплитат се залутани лучи
В пияната симфония на прелетта…
В усмивката на всеки цвят сияе
Полуразцъфнала, прозрачна красота…
Просяйнали, синеят небесата
От победно щастие…
УТРО
Кои нечакани стъпки смутиха светостта на мъртвите олтари?
Нечакани стъпки смутиха спящото страдание на моята душа.
Престъпнице, вървя по твоите стъпки и преди още да запали
Нощта над бездните блуждающи венци, ще те догоня.
О, кой нечакано пробуди спящото страдание на моята душа?
Престъпнице, когато утрото разкъсва сънните вуали
Над степите ще те догоня (О, пожали ме ти).
И кървав дъжд ще ороси надвисналите класове (о, кой ще ме пожали!).
Пробуди ти безумното страдание в моята душа…
Защо? О, шепнещо ридание на умираща вълна!
Ще те нестигна аз, когато и потоците заспят (О, пожали ме!)
А кой ще възвести на плачущото утро, че аз безумно те обичах, о, жена?
УТРО
Пробуждам се от тежък сън: горят и бездните, и мрака.
Край мен пролитат звънки розови стрели без път…
По чистий сняг следа от кърви се протака:
Далече: бягащата нощ притиска раната на свойта гръд
С косите си.
© Сирак Скитник
AFISH.BG
