Владимир Конашевич се родил на 19 май 1888 г. в Новочеркаск, в семейството на банков чиновник. Както всяко малко момче, той мечтаел да строи кораби, да стане моряк, в краен случай космонавт… Сериозно имал намерение дори да стане професионален цигулар. Но това било в детството, което преминало в Москва. „После поисках да стана художник и се захванах с това с ентусиазма, който влагах във всичко. Това, с което се занимавах преди много ми помогна. Но най- много обичах да рисува коне и сражения.”- разказва той. След като завършва Московското училище по изобразително изкуство, скулптура и архитектура, той се премества в Ленинград и завинаги свързва живота си с този град. Започва да илюстрира книги съвсем случайно, през 1918 г., когато дъщеря му е три- годишна. Владимир Михайлович рисувал за нея картинки с букви от азбуката и ги изпращал в писма до Урал, където тя живеела с майка си. Така излязла първата му книга – „Азбука в картинки”. В периода 1920 – 1930 той се съсредоточил върху графиките, направил и няколко интересни гравюри върху дърво. Илюстрирал изданието на „Манон Леско” от абат Антоан-Франсоа Прево, стиховете на Хайнрих Хайне,”Женитба” от Гогол, но най- вече произведенията на Корней Чуковски, Самуил Маршак, приказки от Андерсен, Шарл Перо и Братя Грим. Знаменитети герои от познатите ни детски книжки биха били съвсем различни без неговото цветно и живо въображение.
В писмо до него Корней Чуковски казва: „Благодаря на бога и на дявола, че ни свърза. Заради Вас се почувствах нелош литератор”. Конашевич отговаря:” Знам, че рисунките ми са незначителни, но ми се струва, че имат едно достойнство – добре се съчетават с Вашите стихове”.
Ленинградската блокада през 1941 – 1944 година Конашевич преживява, като работи над илюстрациите на Андерсеновите приказки, които излизат през 1950г.. След войната изкуството му губи от яркостта и романтичността си. Заедно с група художници, сред които Юрий Васнецов и Владимир Лебедев, Конашевич е обвинен във формализъм и шаблонност, наричат го „унищожител на детските души”, което дълбоко наранява художника. „Децата са искрен народ, всичко приемат сериозно. Дори към рисунките в книжките се отнасят с доверие. Затова и художникът трябва да се отнася сериозно към тях.” – казва той.
През 1956г. той прави великолепните илюстрации към „Плува, плува корабче” на Самуил Маршак, а книгата се превръща в празник на детската илюстрация. През 1958г. е първата самостоятелна изложба на художника, а в книгата за посетители неизвестен почитател записва: „Това е човешкото щастие в цветове, по-добре не може да се каже”.
Последната му работа е върху илюстрациите на пълно издание с приказките на А.С.Пушкин. Книгата излиза след смъртта му през 1963г. Владимир Конашевич е погребан в Ленинград. Албумът с негови илюстрации продължава да се преиздава и днес. „Вашата живопис е преди всичко добра – във всеки штрих се чувства таланта на добрината – едно огромно сърце, без което би било невъзможно вашето доблестно служене на децата”- пише за него Корней Чуковски.
AFISH.BG
