Вчера мина задължителната матура по български език. Абитуриентите писаха за “Гераците” от Елин Пелин. Писаха за трипера, който хваща снахата на стария Герак от мъжа си, като символ на разрушената селска хармония. Това безспорно е много важна книга, която всеки, който се нарича българин, трябва да е прочел. Защото, ако не уважаваш семейството, не уважаваш рода и племето.
Съответно не си плащаш данъците на тая държава и си търсиш офшорното щастие. Обучението по българска литература е важно и задължително, защото то служи за патриотично възпитатие. Ако не обичаш родината, не искаш да ѝ служиш, да я браниш, и тя не може да съществува. Разбира се, чебългарскаталитература еостаряла,глупава, посредствена, безинтересна и неграмотна. Но тя не може да бъде заменена, защото да си българин, означава да знаеш драмата на Гераците.
Но освен добри български данъкоплатци ние имаме нужда завършващите гимназия да бъдат и добри глобални граждани. Да разбират шегите на другите, да могат изобщо да разбират за какво се говори в малко по-усложнен контекст. Да могат да си правят контекстуални връзки и да вземат решения, като свързват повече данни. Безспорно е, че нацията оглупява. Освен знаменитите влошени разултати на PISA тестовете, които показват влошено качество на образованието, в страната останаха много хора, на които им се губи контекстът. Те не са глупави или необразовани, но малко трудно разбират смисъла на нещата.
Единственият начин да вникваш в смисъла е да четеш книги. Всякакви книги – романи, разкази, есета, вестници и даже стихотворения.
Четенето е незаменима физиологична дейност – изграждат се едни връзки на централномозъчния кортекс, които правят “процесора” по-бърз. Ако използваме компютърна терминология – това е нещо като тактовата честота на компютрите. Ако имаш огромен харддиск – това е знанието, което придобиваме чрез учене, оперативната памет е вродената интелигентност, то изграденото въображение,способността даправиш бързивръзки сеосигурява самос четене.
Защото като четеш, ти задължително си представяш, тоест държиш ума в постоянен фитнес. Като четеш много за кеф, главата ти заприличва на макинтош компютър – работи бързо и добре, макар че данните на етикета не са толкова супер, хипер, мега 7 процесора жълт компютър. Същото е и с мозъците – макар да нямаш два доктората, ако четеш много, мислиш по-ефективно. И обратното – колкото и да ти е голям дискът (образованието по задължение), приличаш на някакъв ужасен уиндоус. Много хвалби, дълги сивита и никаква производителност.
Животът ни показва, че ефективната грамотност – реалното разбиране на написаните думи, е показател, по който България отива много назад. Около 30 процента от завършващите ученици не разбират това, което се пише. Това не означава, че те не знаят буквите или че сричат. Напротив, научени са да четат гладко. Може и правописни грешки да не правят, но им се губи смисълът, а смисъла не можеш да го научиш по задължение и от учители, обсебени от мисълта зачастни уроци и как обществото не им плаща достатъчно. Трябва да прочетеш онези книги, които отварят кръгозора. Например, ако някой ти аже че си мъгъл, не може да го разбереш, ако не си прочел “Хари Потър”. Само с “Гераците” не става.
Опазил ме Господ да тръгна многознайски да давам акъл на министерството или учителите. Не ни трябва допълнително съдържание в учебниците, а ни трябва нова задължителна литература. Целта на “24 часа” е с помощта на четящи и заслужили българи да направим един свободен списък на “незадължителните”, но много желателни книги, които трябва да си прочел, за да считаш себе си за образован и глобален. Те дават възможност за разбиране на света и писаното слово.
Списъка, който ще съставим, ще бъде оповестен през есента, а днес ще представим журито – хората, на които се доверяваме за избора. Благодарим на Министерството на образованието, които се ангажираха да подкрепят идеята, и без да изпадат в наставничество, да го популяризират сред учениците. Благодарим и на “Виваком”, които с радост откликнаха на предложението.
Предлагам моя си личен списък, без да го налагам като основа за размисъл.
1. “Древногръцки митове и легенди”, Николай Кун – защото не може да си европеец, без да познаваш в детайли елинистичната култура. Не можеш да разбереш половината от романите и пиесите на съвременността, защото те преразказват или използват смислови връзки от гръцките митове. Сборникът на Кун е този, който аз съм чел и смятам, че е достъпно и подробно разказан.
2. Библията – културата ни е юдео-християнска. В атеистичната среда, която властва в училищата, трябва да знаеш поне кой е Мойсей и коя – св. Ана. Може и някоя преразказана протестантска библия.
3. “Опити” от Мишел Монтен. Просвещението и неговите идеали са основата на европейското благоденствие. Това е книгата. Оттам идва и популярната дума есе (опит на френски), която сегашните абитуриенти са писали безброй, но не знаят какво точно означава. Есето е като прасето, както е казал Ламар – всичко яде.
4. “1001 нощ” – аз предпочитам преразказа на Светослав Минков, но и какъвто вариант си изберете. Най-доброто на арабско-ислямския свят.
5. “Пипи Дългото чорапче” – детска, но мъдра, без да е лигава и дидактична.
6. “Хладнокръвно” от Труман Капоти – много хубава и вълнуваща, отваря погледа навътре към мрачните ъгълчета на човешкия ум. Автентичен ужас, без измишльотини и евтини номера.
7. “Хари Потър” – задължително, светът се промени.
8. “Милениум” – пример за литература от новото хилядолетие, която е хем интересна, хем задълбочена, хем много изпипана.
9. “Името на розата” – най-хубавата книга, писана някога. Не си ли я чел, все едно нищо не си чел.
10. “Задочни репортажи за България” от Георги Марков – най-важното, което трябва да се знае за комунистическа България.
11. “Ана Каренина” – най-великото първо и второ изречение в цялата световна литература. “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. В къщата на Облонски всичко се обърка.” Но не трябва да спирате само дотам.
12. “12-те стола”, като ги свършите, ще прочетете и “Златният телец”. Много смешна – ще разберете, че Русия не е само Путин, Жириновски и Кобзон.
13. “Баскервилското куче” – най-завършената книга за Шерлок Холмс. Днес от Д-р Хаус (наречен така в чест на великия детектив, защото Холмс на английски и в Перник се произнася Хоумс, което значи дом, къща. Същото означава и хаус) до Гилелмо да Баскервил са цитати от Конан Дойл.
14. “Непосилната лекота на битието” от Милан Кундера. Наистина трябва.
15. “Спасителят в ръжта”, Джеръм Селинджър – най-добрият роман за юноши.
16. “1984”, Джордж Оруел. Има две важни причини – ще знаете защо “Биг брадър” се казва така и ще разберете вредата от политически коректното говорене.
17. “Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно”. Най-доброто от Дж.Р.Р. Толкин. Другото е излишно раздуто, а филмите са ужасни.
18. “По пътя” – Джек Керуак. Важна и е интересна само докато си млад.
Автор: Борислав Зюмбюлев, в. „24 часа“
AFISH.BG