Пръв Николай Павлович във вестник „Съветник” през 1864 г. предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. Константин Величков, Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов подготвят и внасят в НС законопроекта за създаването на школото.
На днешния ден, 14 октомври, през 1896 година в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като рисувалното училище). Андрей Николов, Цено Тодоров, Александър Божинов, Димитър Даскалов са сред първите 48 приети в новото заведение. Занятията се провеждат в частни квартири – наети са стаи на улиците „Шести Септември” и „Аксаков”, след това на „Оборище” и „Сан Стефано”.
Първият учителски състав включва Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – преподавател по история на изкуството и Борис Шатц – преподавател по моделиране. През 1900 г. Рисувалното училище получава Златен медал на Парижкото изложение по художествено образование, Златен медал на изложението в Сен Луи (1904) и Гран При на изложението в Лиеж (1905).
През 1906 се провежда конкурс, спечелен от руския архитект Александър Смирнов. Издигната е сградата, в която и днес се помещава Националната художествена академия.
В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, а вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия.
Със закон от 1909 г.рисувалното училище е преименувано на Художествено-индустриално училище. По време на Балканската и Първата Световна война училището е в застой. През 1916-а част от неговите салони са използвани за военна болница. През 1918 г. в него учат едва 69 студенти.
На 25 юли 1921 г., пак със закон, училището е преименувано на Държавна художествена академия, която три години по-късно се разделя на два отдела – за изящни и приложни изкуства. Преподаватели са Никола Маринов, Цено Тодоров, Ст. Иванов, Иван Лазаров. От 1927 г. История на изкуството преподава Николай Райнов. През 1944 г. при въздушната бомбардировка част от сградата е разрушена.
След 1944 г. преподаватели става Любомир Далчев и Илия Бешков. В резултат на постановление от 1950-а в ХА влизат преподаватели с идеологически цели като Богомил Райнов и Крум Кюлявков. През 1951 г. приема името на Николай Павлович, а през 1954 г. отново е преименувана – на Висш институт за изобразителни изкуства (ВИИИ). Факултети са два – Изящен (Живопис, Скулптура, Графика, Илюстрация и оформление на книгата) и Факултет за приложни изкуства (Декоративно-монументална живопис, Декоративно-монументална скулптура, Сценография, Керамика, Резба, Приложна графика). По-късно към двата факултета се прибавят нови специалности – Стенопис, Реставрация и консервация, Изкуствознание, Пространствено оформление, Текстил и мода, Керамика и пр.
Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и образователната и научна степен „доктор”).
AFISH.BG
