На 1 септември християнската църква почита паметта на Св. Симеон Стълпник и Св. Марта – неговата майка. От тази дата започва църковната Нова година, а в миналото нашите баби и дядовци са почитали празника като начало на Земеделската нова година, тъй като тогава са започвали есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехи. В народния календар той е известен още като “Симеон сърп”, “Симеон орач”, “Летен полазник” и “Симеон брульо”.
Свети Симеон е роден през 357 година в Мала Азия в бедно, но благочестиво семейство. Той водил живот на смирен християнин, изолирайки се от хорската суета в каменна кула, която била висока 40 лакти. Поради това, че живеел в тясна килия на върха й, Св. Симеон получил прозвището Стълпник. При него идвали хиляди хора, за да търсят изцеление – от близо и далеч, бедни и богати, езичници и християни, учени и неуки и всички си тръгвали вдъхновени и изцерени, чувайки пламенното му слово. Според сведенията, той починал на 103-годишна възраст.
Тъй като поставя началото на новата стопанска година, в своите основи Симеоновден е аграрен празник. В неговото навечерие стопаните отнасят семената за посев до църквата, за да се осветят от свещеник. След като зърното се изсипе в нови чували, в него се поставят стрък босилек, орехи, плодове, червени чушки, които са нанизани на червен конец, сребърни парички и пепел от бъдника – дървото, горяло на Бъдни вечер в семейното огнище. Този обичай се спазва, за да растат буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. В някои краища на България дори прекарват семената през дупката на тесла, преди да ги засеят, за да са “пълни и тежки”. В други, поставят в чувалите със зърно чесън, орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото. За да не се разболяват посевите пък, някои стопани поставят в семената сребърни предмети – пръстени, пафти от колани, невестини гривни и други.
На зазоряване стопанката на къщата замесва тесто, от което изпича пшеничени питки. С първата от тях ритуално захранва биволите и воловете, с които се оре на нивата, а на рогата им нанизва кравайчета, изпечени и запазени от Бъдни вечер. На рогата им връзва и червени вълнени конци. Орачите и сеячите обличат чисти ризи и се подготвят да тръгнат към полето. Закичват се със зелени китки, като поставят на каруците и добитъка венци от цветя. Жените обикалят три пъти каруцата с впрегнатите в нея волове и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. В Хасковския край се спазва друга традиция – от двете страни на пътната врата се поставят два въглена, между които на път към нивата минава колата със семената. В северозападните части на България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за “курбан на Свети Симеон”, след което подава на орача нова торба с варена кокошка, прясно изпечена погача и баница. След това отваря широко вратите на портата, стопанинът се прекръства и колата потегля към нивата.
Когато пристигне, той изрича молитва и се захваща за работа. След като орачът изоре първата бразда, той търкулва погачата по нея и изрича благословията “да се роди жито”. Питата се разчупва на четири парчета, като първото се хвърля на изток към слънцето, второто се дава на воловете, а третото парче се заравя в нивата – дар за нейния невидим спасител. Четвъртото, последно парче се изяжда от орача, а костите от варената кокошка се заравят отново в първата бразда.
На Симеоновден народните традиции повеляват:
да не се дава нищо назаем, както и да не се изнася нищо от дома, за да не излезе берекетът;
над огнището не трябва да се закача почерняло котле и не трябва да се пали огън, докато стопанинът не се върне, за да се предпази нивата от огън;
жените не перат и не простират, особено бяло пране, за да няма празни житни класове;
не се работи с вълна, за да се предпазят от вълци стадата;
за плодородието се гадае по първия човек, прекрачил прага на къщата – ако е благочестив и имотен стопанин, ще има берекет през годината;
ако орачът срещне по път за нивата бременна жена или жена с “пълни ръце”, то реколтата ще е богата;
На празника се извършват гадания и за времето през годината. Народът ни вярва, че каквото е времето на Симеоновден, такова ще е и през идния януари. По първите дванадесет дни на септември се гадае за времето през дванадесетте месеца на следващата година. Зимата ще подрани и ще бъде мразовита, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо.
Народът ни нарича празника още Симеон брульо, защото тогава започва бруленето и събирането на орехи. В някои части на Северна България, жените почитат Стар Симеон, който ги пази от мишки и змии. В средногорските и старопланински региони, Летен Симеоновден поставя началото на тридневен период, Симеонци, по време на който жените не предат, влачат или тъкат вълна, за да не нападат вълци овчарите и стадата им. В Родопите празникът е известен с името Устина и се почита за предпазване от мечки и вълци. В източните части на страната, бременните жени спазват редица забрани, за да не родят симьосано дете, белязано с рани по тялото.
На 1 септември имен ден празнуват: Симеон, Симон, Симеона, Симона, Сима, Симана, Симо, Мона и Марта.
AFISH.BG
