Книга, която ще докосне сърцето ти и ще те накара да твориш добро – това е „Зимни новели“, спечелила най-голямата литературна награда в Норвегия – „Браге“ (2014). Книгата излиза на български в превод на Ростислав Петров и издание на „Изида“.
Едва ли има друг автор, който би могъл да пресъздаде с толкова топлина и съпричастност човешката уязвимост и крехкост. Ингвилд Х. Рисхьой го прави с много мъдрост и без да губи вяра в хората и в способността им да правят добро. Писателката е един от най-емблематичните автори в днешната норвежка литература. Невъзможно е да не се разчувстваш и да не бъдеш дълбоко впечатлен от писателския талант на Рисхьой.
Това са три истории за любовта в най-чистата ѝ и благородна форма – майчината и бащината любов, сестринската любов, любовта към ближния. Три истории за хора, които имат добри намерения и полагат огромни усилия, но не винаги постигат успех.
Млада самотна майка се опитва да предпази дъщеря си от жестоката реалност. Един мъж се опитва да стане по-добър баща. Три деца бягат от дома си в непоносимия зимен студ заради безхаберието на родителите си.
„Зимни новели“ описват на пръв поглед ежедневни случки, действия и впечатления – бягство, посещаване на караоке заведения и молове, сняг, както и колко трудно може да бъде просто да купиш една възглавница.
Първата новела представя отношенията на една твърде млада самотна майка и нейната дъщеря. Действието се развива по студените норвежки улици, където майката се мъчи да предпази дъщеря си от заплашителната реалност – те нямат достатъчно пари дори за билет за автобуса, за да не мръзнат навън. Във втората новела един мъж се опитва да бъде по-добър баща, а също и да израсне като самостоятелна и зряла личност, след като е бил освободен от затвора. Той трябва да купи възглавница за сина си. Ако не успее да направи това, как ще се справи с каквото и да било друго в живота си? И докато първите две новели представят гледната точка на уязвимите родители, в последната се срещаме с три деца – две сестри и един брат. Те са избягали от дома си в затрупаната в преспи планина, предадени от безхаберието на родителите си.
Това са образите, които създава Рисхьой – хора, които по един или друг начин са отритнати и изолирани от околната среда, а нормалните битови грижи за тях се превръщат в тежко бреме. Същевременно това са герои, които знаят, че трябва да израснат като личности и трябва да се борят, за да постигнат целите си, независимо от вътрешната си несигурност и чувство за безсилие. Макар че авторката се насочва именно към описание на мизерията и битието на социално слабите в норвежкото общество, в нито един момент не усещаме някакъв вид превъзходство или презрение от нейна страна. Напротив, с умело познаване и разбиране на човешките взаимоотношения и проблеми, Рисхьой успява да обрисува това сериозно социално разделение и тези дълбоки лични кризи с искрено съчувствие, с много мъдрост и без да губи вяра в човещината на хората и в способността им да творят добро.
AFISH.BG
