„В началото Вселената беше създадена. Това разгневи много хора и широко разпространено е мнението, че е било лош ход.”
„Обожавам крайни срокове. Обичам свистящия звук, който издават докато отминават.“
„Човешките същества, които са почти уникални в способността да се поучат от опита на другите, са забележителни също и заради очевидното си нежелание да го направят.”
„Не му беше съвсем ясно защо стана президент на Галактиката — знаеше само, че ще му бъде приятно.”
„Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма.”
„Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.”
„Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.”
„Трилиън не казваше нищо, но по особено замислен и ясен начин.”
„Светлината работи… Гравитацията работи… С всичко друго трябва да рискуваме.”
„Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.”
„ – Какво става, по дяволите! — изрева машината, докато падаше от петнадесетия етаж, преди да се разбие на парчета на земята. „Каква отчайващо тъпа машина” — отбеляза Марвин и бавно се отдалечи.”
„Вселената, както вече беше отбелязано, е едно умопомрачително голямо място, но повечето хора, за да не си нарушават спокойствието, си затварят очите пред този факт. Мнозина биха предпочели да се заселят в някое по-малко, измислено от тях самите място, а не са малко и тези, които вече са сторили това.”
„- Животът е странно нещо — каза втората игуана.
– Какъвто си го направиш, такъв ще е — заключи първата и отново потънаха в мълчание.”
„Възрастните мъже, каза си той, влизайки в пряко противоречие със събираните от векове свидетелства за поведението на възрастните мъже, не се държат така.”
„ – … Претърсих душата си и открих, че никъде в моето възпитание, дори в първичните ми инстинкти, няма нищо, което да ми каже как да реагирам на човек, който най-спокойно, както си седи пред мен, просто ми открадва една бисквита.”
„- Вселената — прекъсна го Артър — е достатъчно голяма и достатъчно стара, за да се грижи сама за себе си за половин час.”
„- Ние с най-голямо удоволствие бихме останали да помогнем — крещеше Форд, проправяйки си път през обезобразените развалини — само че няма.”
„Наскоро изживях една нещастна любов и не виждам защо другите трябва да се веселят.“
AFISH.BG
