ВЪЗХВАЛА НА ЖЕНИТЕ
Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живота и думи –
узрял за вашата любов…
Срещу ми – с някакво метежно
мълчание, с камбанен звън…
Как страшно светеха – и нежно –
гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми – мощно –
трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра – денонощно
ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила
лицата ви – но всеки дъжд
ви блъскаше със страшна сила
в живота ми на странстващ
мъж!
Обичам ви – и в нощи тъмни,
и в светли дни, обичам аз
ръцете ви, бедрата стръмни –
тревистия ви тъмен глас!
Докрай – през всичките сезони
и възрасти… Ах, как блестят
коремите ви – златни брони
срещу самата моя смърт!
И всичко – дрехи, нокти, бреме,
прически, накити и срам,
и страх, и смелост – дълго време
съм бил моряк, войник и сам!
О, страшен мъжки свят – и силен!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен…
Умирам аз без вкус и цвят
и викам яростно – спаси ме!
И вий – коя? Не помня аз!
Приемахте вий мойто име
във своя милосърден глас!
И моя страх… За да изтрая,
вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете – всичко ще призная –
аз бях по-груб, по-лош, по-слаб –
мъж винаги… Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави… Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти… И да блестят
коремите ви – златни брони
срещу смъртта на този свят!
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов…
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!
© Христо Фотев
AFISH.BG
