Жан Ануи е френски драматург и режисьор, роден на днешната дата, 23 юни, през 1910 година в Бордо, Франция. Първата му пиеса “Белката” има голям успех, именно тя се оказва решаваща за творческия му път. Следват “Балът на крадците”, “Пътникът бе багаж”, “Дивата”. В продължение на двайсет години за всеки сезон той създава нова пиеса, съпроводена неизменно с успех. Класира пиесите си като “розови”, “черни”, “блестящи”, “скърцащи” и “костюмирани” – според техните особености и виждания за света. Независимо от това дали една пиеса е “розова” или “черна”, в нея винаги има нещо, което я отличава от другата. Общият знаменател на пиесите е търсенето на чистотата.
Сред най-значителните му пиеси са “Покана в замъка”, “Репетицията”, “Коломб”, “Чучулигата”, “Валсът на тореадорите”, “Пещерата”, “Нещастен Битос” и “Бекет или честта на Бога”. В тези произведения “розовото” и “черното” са в различни дози. Творчеството му е бунт срещу това, което накърнява човешката чистота, срещу тиранията на парите, които принуждават бедните да се унижават и правят невъзможна дори любовта между сиромасите и богатите; бунт на юношата срещу безпътицата, бунт срещу невъзможността да се премахне безчестието и да се прочисти съвестта, за да се възроди животът. Неговите “блестящи” и “скърцащи” пиеса са остра сатира и критика на модерния свят, на армията и буржоазната демокрация. Театърът му, отражение на живота, е истински като самия живот. Със своите леки комедии на нравите, историческите драми, трагедии и адаптации авторът показва широк творчески диапазон. Разобличител е на грозното в живота, превръща се в поет на нравствената любов, като остро критикува буржоазния свят. Блестящо илюстрира тривиалността на живота, блудкавостта на любовта, илюзията на щастието около няколко непорочни същества, изолирани в действителност, която ги задушава. Носител е на наградата „Тони“ за най-добра пиеса.
Жан Ануи умира на 3 октомври през 1987 година в Лозана, Швейцария.
Представяме ви избрани цитати на големия френски драматург:
„Всеки си мисли, че Бог е на негова страна, но богатите и силните го знаят.“
„Въпрос на чест за всеки драматург е да поставя пиеси. Преди всичко е необходимо да мислим за това, че актьорите трябва да играят всяка вечер пред публиката, която идва в театъра, за да забрави за своите несгоди и трагедии. А ако някоя от тях се окаже и шедьовър – толкова по-добре!“
„Жената винаги съчувства за раната, която не е нанесла самата тя.“
„Живеем в свят, който напълно се е отучил да употребява точката и запетаята – ние все говорим с незавършени изречения, с предполагаемо многоточие накрая, защото никога не намираме точната дума.“
„Животът е прекрасен, но лишен от форма. Задачата на изкуството е именно в това – да му придаде форма и с помощта на всевъзможни изкуствени средства да създаде нещо по-правдиво, дори и от самата правда.“
„Най-удивителното в любовта от пръв поглед е, че се случва с хора, които се познават от години.“
„Няма смисъл да се противоречи на жената – трябва само да се изчака, докато си смени мнението.“
„Светостта също е съблазън.“
„Този, който е бил щастлив в любовта, няма никакво понятие за нея.“
„Трябва да се четат само стари вестници. След десет години всички лоши новини изглеждат просто смешни.“
AFISH.BG
