Написва за него 12 новели и 9 разказа. Също така е написал разказа за деца „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“ и няколко нехудожествени произведения.
Иън Флеминг
Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е „Светът не е достатъчен”.. Продължава учението си в Бъркшър – в Итънския колеж и Кралската военна академия Сандхърст. В Итън 2 години подред печели званието най-добър спортист, което преди това се било случвало само веднъж.
След като преждевременно напуска Сандхърст, който не му допада, майка му го изпраща да учи езици в Континентална Европа. Първо учи немски език в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език. Кандидатства във Форин Офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс“. През 1933 година работи като пратеник на „Ройтерс“ в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на Boodle’s – джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон.
С Шон Конъри
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F. Работата му в разузнаването е увлекателна. Той разработва няколко плана, които са интересни, но неизпълними, обучава командоси в създадения от него Щурмови отряд 30.
Роджър Мур като Джеймс Бонд
Разработва и операцията „Златно око”, която е план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.
Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели. Първата си творба „Казино Роял“ публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007. В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр. Двамата играят бакара в „Казино Роял“ и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти – веднъж през 1968 г. с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и втори път с Даниел Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.
Шон Конъри и Иън Флеминг
След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: „Живей, а другите да умрат“, „Муунрейкър“, „Диамантите са вечни“, „От Русия с любов“, „Доктор Но“, „Голдфингър“, „Само за твоите очи“, „Тъндърбол“, „Шпионинът, който ме обичаше“, „В тайна служба на Нейно величество“, „Човек живее само два пъти“, „Мъжът със златния пистолет“ и „Октопуси и живите светлини“. Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ в списъка на най-добрите книги, които е чел.
Роджър Мур като агент 007
В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, се премества да живее в имението „Златно око” в Сейнт Мери, Ямайка. Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция „Златно око“ от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е „Отражения в златисто око“ – книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи „Златна глава“, а пък разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.
Флеминг бил библиофил и притежавал огромна библиотека с книги, които според него „са дали начало на нещо“ и затова са важни за цивилизацията. Той особено се интересувал от наука и харесвал научни книги като „Произход на видовете”. 6 000 от книгите си той дарява на Библиотеката на лилията на университета Блумингтън, Индиана, САЩ.
Въпреки заявката му „Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот”, не ракът, а инфарктите го отнасят. Първият, през 1961 г. той преживява, но от капана на втория, три години по-късно, бащата на Джеймс Бонд не може да се измъкне. Агентът на английската корона, който той създава, обаче, остава безсмъртен.
AFISH.BG
