„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги преведе на съответния език. Истината е, че ние оставаме далеч по-неграмотни от умението на единиците и нулите, които превръщат матрицата не просто в наш изповедник, но и в неотменим наставник.
Ето това мисля аз ден преди да отбележим най-светлия празник 24 май. Най-светлият, защото си имаме собствена азбука, чрез която да общуваме. Думите се състоят от букви, които пишем или изговаряме, за да се разбираме един друг. Имаме уникален език, толкова богат и звучен, че дори в американски екшън героят отбелязва този факт. С кирилицата ставаме все по-интересни за света, а в България все повече губим интерес към нея.
Неглижирането на собствения ни език е нашата бавна, но сигурна културна смърт.
Изобщо не желая да обсъждам нивото на родната образователна система. Преписването на матурите стигна размери, каквито не сме виждали. Но това „престъпно“ деяние има своето обяснение – който няма мисъл, няма какво да каже и да напише. А мисълта се тренира чрез фитнеса на диктовката, на преразказа и на творческия експеримент. Не че всички някога ще станат писатели. Просто усещането, че си грамотен, те води само и единствено напред – без притеснения, без угризения и без комплекс за малоценност.
Някога се пишеха писма и се изпращаха пощенски картички. Сега клавиатурите изместиха химикалките и с оглед на „удобство и бързина“ повечето българи не превключват от латиница на кирилица. Сега „zdr“ измести „здравей“, а емотиконите се усмихват или плачат вместо нас.
Пестим от времето си, за да бъдем нещастни. Такова обричане на самота досега светът не помни.
Не че давам за пример руснаците, но в Русия всички чужди компании са длъжни да се рекламират и да надписват етикетите на своите продукти на кирилица. Там номерът с латинските символи не върви, дори когато текат финалните надписи на някой холивудски филм. Просто ви го напомням, нека всеки сам си отговори на въпроса защо това е така и да си направи съответните изводи.
„Какво мислите?“, подканва ме да си кажа мрежата… Мисля си, че утре наистина предстои празник, който лично аз почитам като българин. Мисля си, че настроението ми няма да бъде помрачено от екзалтираните „състояния“ във фейсбук: „4еstit 24 mai“, „varvi narode vazrodeni“ и „svetal praznik, bratq balgari“.
Дори не искам да си го помисля.
Автор: Добромир Банев
Източник: www.big5.bg
AFISH.BG
