Рожденото ѝ име е Анна Андреевна Горенко. Родена е на 23 юни през 1889 година в Одеса. Ахматова (името, с което всички ще я запомнят) е представителка на модернизма и е от най-значимите руски автори. Емоционалният ѝ стил я отличава от нейните съвременници в поезията. Творчеството ѝ е забранявано по време на режима на Йосиф Сталин. Николай Гумильов, съпруг на Ахматова и също поет, е разстрелян от руските власти. Синът ѝ, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ.
За дълго време поетесата е забравена, игнорирана и считана за проклет призрак на социалистическия реализъм в Русия. Но не престава да бъде вдъхновение за артистите, които рисуват нейния образ и я славят в поезията си.
В по-късните си години Ахматова обичала компанията на младите хора. Това бил нейният начин да участва в самия живот. Зоя Томашевская си спомня, че поетесата все била в обкръжението на младите поети – Бобишев, Бродски, Нейман, Рейн… “Аз видях, как един млад поет донесе букет цветя и се закачаше с нея.”Виж, момчетата донесоха цветя за теб”, казах аз. “Да – отговори Анна Андреевна, “Аз играя всяка роля с тях – от кокетка Grande до комикс на стара жена.” Това бе много характерно за нея: да дава остроумни отговори с лека ирония. Тя казваше, че иронията е способността да се издигне над себе си. Но това беше необичайна ирония и състояние на дух, които я придружаваха в нейните горчиви моменти.”, спомня си Томашевская.
Първите литературни опити на Ахматова са от дните, когато е едва 11-годишна. Първата ѝ книга “Вечер” излиза през 1912 г. Тя е последвана от “Броеница” (1914), “Бяло ято” (1917), “Подрумник” (1921), “Anno Domini MCMXXI” (1922), “Ива” (1940), “Избрано” (1943). Стиховете ѝ са наситени с интимност и чувствителност. Превежда активно поезия от различни езици, пише статии върху творчеството на А. С. Пушкин, а нейни произведения са преведени в много страни по света.
Умира на 5 март през 1966 година.
Представяме ви цитати от Анна Ахматова:
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.
„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.
„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.
„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната смърт проблесна напред“.
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.
„Винаги съм била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.
„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.
*****
Мили! Чуваш ли, витае
зад гърба ти звук?
Няма да допишеш тая
строфа – аз съм тук.
Мигар пак ще ме обидиш,
мили, замълчи –
пожелай веднъж да видиш
моите очи.
Сведен в стаичката проста,
опази ме от беда –
вече зная как под моста
стине калната вода.
(1913)
Димитър Янков, AFISH.BG
