„Всички събития в живота му, станали, преди да срещне Рашел, се губеха в тъмнина

Рашел тропна върху масата, за да го накара да млъкне. Тя често забравяше, че Антоан е лекар. Обърна се към него и го загледа за момент. Възможно ли беше това тъй познато лице да бъде същото, което бе видяла онази нощ под ярката светлина на лампата, когато той бе оперирал Дедет, да бъде същото онова героично лице, страшно красиво и недостъпно? Как добре познаваше тя сега, особено откакто той бе обръснал брадата си, всичките му изпъкналости и плоскости, най-малките му белези! Бръсначът бе разкрил леко хлътналите му бузи и нежността на отслабналата тъкан смекчаваше малко впечатлението от суровата челюст. Колко добре познаваше тя четвъртитата форма на горната му челюст, слабо издадената му брадичка, тъй плоска отдолу, че веднъж бе извикала учудено: „Челюстта ти е почти като на змия!“. Толкова пъти нощем бе галила лицето му, че подобно на слепите беше научила да го познава чрез пръстите си. Но откакто Антоан вече нямаше брада, най-непонятното за нея беше тази дълга и извита рязка на устата, гъвкава и все пак застинала, чиито ъгли никога не се повдигаха и рядко се отпущаха, уста, ограничена от две волеви бръчки на почти свръхчовешка воля, както в някои антични статуи.

„Възможна ли е такава силна воля?“ — питаше се тя. После наведе глава и погледна лукаво — златист блясък се появи върху ресниците й.

Антоан я остави да го разглежда с щастливата усмивка на обичан мъж. Откакто се беше обръснал, той бе придобил малко по-различна представа за себе си и вече по-малко държеше на „съдбоносния“ си поглед. Беше открил у себе си нови възможности, които му харесваха. Впрочем от няколко седмици той чувствуваше, че се преобразява напълно, и то толкова силно, че всички събития в живота му, станали, преди да срещне Рашел, се губеха в тъмнина — те се бяха случили преди. Той не си уясняваше точно преди какво. Очевидно, преди да се преобрази. Той се бе променил духовно: бе станал по-гъвкав и в същото време по-зрял и по-млад. Обичаше да си повтаря, че е станал по-силен; и това не беше неточно. У него имаше сила, може би по-малко сдържана от преди, обаче по-мощна, защото беше по-спонтанна и по-истинска в своя устрем. Той забелязваше последиците от тази промяна дори в работата си, разстроена отначало от връзката му с Рашел, но която сега внезапно беше тръгнала още по-добре и отново изпълваше живота му като голяма пълноводна река.