“Любовта е временна лудост. Избухва като земетресение и след това отшумява. И когато отшуми, трябва да се вземе решение. Трябва да разбереш дали корените са станали толкова преплетени заедно, че е немислимо да се разделят. Защото точно това е любовта. Любовта не е задух, не е вълнение, не е провъзгласяване на обещания за вечна страст. Това е просто “да си влюбен”, което всеки от нас може да се убеди, че е.
Любовта сама по себе си е това, което е останало, когато любовта е изгоряла, и това е едновременно и изкуство и злополука. Майка ти и аз я имахме, имахме корени, които растяха един към друг под земята и когато всичкия хубав цвят беше паднал от нашите клони, ние открихме, че бяхме станали едно дърво, а не две. “
Луис Де Берниер, „Мандолината на Капитан Корели“
AFISH.BG
