Пънк прическа, дрехи от битпазара, енергични движения и най-яркото виртуозно изпълнение на сцената – едва ли има някой меломан, който зад тези определения да не разпознае Найджъл Кенеди, един от най-талантливите и коментирани цигулари на нашето време. За своята над 28-годишна музикална кариера британецът отдавна си е спечелил статуса на легендарен изпълнител. В актива му са както класически, така и иновативни работи – оркестрови аранжировки на Джими Хендрикс (”Hendrix Concerto”), изпълнения с Джеф Бек, всякакви музикални и инструментални експерименти. Точно те му носят прозвището „реформатор на класическата музика” наред с много други, като бунтар, ексцентрик, но най-вече – виртуоз.
„Винаги съм знаел, че ще вървя по „друго” направление в музиката. Бунтар съм по природа и мразя да ми казват какво да правя и какво да мисля – това се отнася и до музиката, и до живота”, споделя музикантът в свое интервю.
На 7 години Найджъл вече е виртуоз
Въпреки че бъдещата знаменитост първоначално се учи да свири на цигулка, първата му любов е пианото – свири се по-лесно, а и извлечените звуци са по-красиви и разнообразни. Учителката на малкия Кенеди с времето измисля успешен стимул – за всеки напредък в обучението по цигулка му дава… бонбони. Това дава резултат, и то какъв. На 16 години Найджъл завършва музикалната школа на Йехуди Менухин и продължава образованието си в престижното Джулиард скул в Ню Йорк, което завършва с най-висок резултат за пръв път в историята на училището. Тогава дебютира и в Карнеги хол, като на сцената е с джаз цигуларя Стефано Грапели.
Докато учи в Ню Йорк, Кенеди не престава да обикаля джаз клубовете със своя инструмент. „В школата на Менухин ни учеха, че няма нищо невъзможно. И аз нахално се насочвах към клубове в Харлем с тъмнокожа публика. Първо – бях бял, второ – англичанин, трето – тинейджър, а и свирех на цигулка – що за инструмент за харлемска публика… Но ако си успял да се справиш с такива ситуации, няма причини да не вярваш в себе си!”, убеден е музикантът.
Със съпругата си, полякинята Агниешка Кенеди
Привикнал към свободната атмосфера на джаза, Найджъл се чувства ограничен от рамките на ортодоксалния свят на класическата музика, но и с класическите композиции има огромен успех – триста хиляди продадени копия от концертен запис на Едуард Елгар са голямо постижение. А плочата с „Годишните времена” от Вивалди, които Найджъл изпълнява с Английския камерен оркестър, остава на върха на „класическия топ” на Великобритания цели шест месеца и постига два милиона копия продажби. Албумът е в Книгата на рекордите “Гинес” като най-продаваното класическо произведение на всички времена.
В България композиторът Георги Андреев му показва как се свири на гъдулка
„Hendrix Concerto”, създаден през 1999 г., е триумфът на авангардния стил на Кенеди. Хендрикс изобщо е източник на вдъхновение за музиканта – Джими е революционер в рока, а Найджъл иска да стане такъв в класиката. И го прави. Абсолютна противоположност на стандартния трибют албум – пълна реконструкция на композициите и аранжировката. Хендрикс едва ли е имал представа, че музиката му може да бъде такава…
Дори и след като става известен по целия свят и след многобройните награди – от Brit Awards до “Златна роза” от джаз фестивала в Монтрьо, Найджъл все още се упражнява всеки ден на своята цигулката най-малко по три часа. Но рядко прави концерти – не повече от 40 годишно, за да „не изгуби свежестта на възприятията”, както отбелязва самият той.
Тази година два от тях бяха в България, за радост на българските му фенове. „Винаги съм знаел, че искам да се занимавам с музика… Музиката, която свиря, може да бъде изключително тиха. И макар че понякога е важно „да се покажеш”, в действителност мразя да се хваля с музикалните си способности. Харесва ми да свиря музика, за да я дишам, за да има смисъл всяка нота в произведението, и не е важно на какъв инструмент или в какъв жанр свириш”, споделя музикантът.
Челна снимка: Найджъл Кенеди е сред най-големите виртуози в света
AFISH.BG
