Дойде ред на още една пламенна любов да бъде екранизирана. Този път историята в лентата е посветена на любовта и приятелството на голямата писателка Вирджиния Улф с Вита Саквил-Уест. Режисьор ще бъде Чания Бътън (“Burn Burn Burn”), а за основа на сюжета ще послужи пиесата на Айлийн Аткинс, която е поставена за първи път през 1992 г. Аткинс е и автор на сценария, написва го още през 2000 г.
Вирджиния среща Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита) през 1922 година. По това време писателката е омъжена за Ленар Улф от 10 години. След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години. Улф описва Вита в „Орландо“, фантастичен биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Синът на Вита Найджъл Никълсън го определя като „най-дългото и чаровно любовно писмо в историята на литературата“. Любопитното е, че въпросният главен герой е ту мъж, ту жена. Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката през 1941 г.
На 28 март 194 г., на 59-годишна възраст, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Току що е написала последния си роман „Между действията“ и не успява да пребори тежката депресия, която наляга душата ѝ. В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“
Димитър Янков, AFISH.BG
