Вики Баум е австрийска писателка, емигрирала в САЩ през 1933 година. Родена е във Виена на 15 януари 1888-ма. Артистичната ѝ кариера започва като изпълнителка на арфа. След като придобива музикално образование във Виенската консерватория, работи в симфоничен оркестър в Германия. По-късно се изявява като журналист във вестник „Берлинер Илюстейте Цайтунг“.
Първата си книга публикува, когато е 31-годишна. Най-известният ѝ роман “Хората в хотела” е екранизиран и печели „Оскар“. Написала е повече от 50 романа, от които последните 10 са екранизирани в Холивуд. Автор е на киносценарии и пиеси. У нас са преведени много от нейните книги – „Това, което мъжете не знаят“, „Хотел „Берлин““, „Танците на Ина Рафай“, „Марион живее“, „Хотел „Шанхай““, „Смъртна присъда“, „Една вечер в операта“, „Бразилска трагедия“…
Умира от левкемия на 29 август 1960 година в Холивуд, САЩ.
Представяме ви избрани цитати на Вики Баум от романа „Марион живее“:
„И човекът като катеричката, мравката и язовеца принадлежи към онези същества, които обичат да трупат. Ние събираме мебели, пари, мръсни парцали и какво ли не, а после си блъскаме главите как да ги приберем и запазим. Живеем като торни бръмбари: събираме всичката мръсотия, до която можем да се доберем, правим я на чистичка топчица, а след това я браним с цената на живота си – затова ще има войни до самия край на света.“
„Щастието е като радий: то е нещо, което се понася само в безкрайно малки дози, но което черпи само от себе си нови сили, светлина и излъчване.“
„Истината е нещо твърде велико, възвишено и ценно, за да можем да я разберем.“
„Нищо на света не е толкова трагично, отчайващо и ужасно, та да не може да бъде същевременно и комично.“
„В човешкото тяло се крие някакъв особен вид постоянство и вярност.“
„Любовта винаги прави обратното на онова, което е необходимо; съзнава го, но въпреки това не престава да го повтаря отново и отново.“
„Във всяка катастрофа, която ни сполетява, съществува и голям дял удовлетворение. Тя действува като хирургически нож по отношение на външните сили и при всяко предизвикателство ние откриваме колко много сила и смелост са били скрити в нас.“
„Koлкото по-бавно е едно пътуване, толкова по-богата е жътвата от него.“
„Когато продължава достатъчно дълго, всеки страх се превръща в навик и нищо не е толкова учудващо и толкова успокоително, колкото човешката способност да свиква с всичко.“
„Мъжете имат някаква странна, първична гордост: тя е вкоренена дълбоко в техния пол и мисля, че онова, което наричат любов, е до голяма степен тяхната потребност да се убеждават отново и отново, че още са силни и добре работещи машини.“
„Споменът е нещо по-различно от знанието. Нещата, за които си спомням, са само смешни дреболии. Скъперна работа. Парченца цветно стъкло, които не образуват дори калейдоскоп.“
„Но всеки мъж, независимо дали е бил дълго или само малко при теб, оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецептите за коктейл, малки спомени, шепа опитност, късче знание, копнежна жажда за неговите ръце, за неговия глас, за неговата нежност, капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти.“
„Никой не получава по-тежък товар от този, който може да носи.“
„Понякога ми се струва, че в дъното на всяка любов и на всяка целувка дреме частица смърт и убийство.“
„Човек може да преживее много горчивини, но ябълковите дървета не престават да цъфтят…“
Димитър Янков, AFISH.BG