” Докато тя говореше, мина му през ума, че струва десет пъти колкото Милдрид: Нора бе много по-забавна, разговорът с нея много по-приятен – беше и по-умна, и много по-добра по характер. Една добра, сърцата и откровена женичка, докато Милдрид – казваше си той горчиво – не заслужава нито едно от тези определения. Ако имаше поне капка здрав разум, би останал при Нора, с нея ще бъде много по-щастлив, отколкото с Милдрид; в края на краищата тя го обичаше, докато Милдрид бе само признателна за това, че и помага. Всичко това добре, но има и друго – не е важно дали те обичат, важното е ти да обичаш и той се стремеше към Милдрид с цялата си душа. Десет минути с Милдрид за него струваха повече от цял следобед с Нора и всички ласки на Нора му струваха колкото една целувка от тия студени устни.
” Не мога повече – каза си той. – Тя е влязла в мен до мозъка на костите ми.”
Какво от това, че е безсърдечна, зла и глупава, че простее и е алчна – нали я обичаше. По-добре да страда с нея, отколкото да бъде щастлив с Нора.”
Съмърсет Моъм, „Души в окови“
AGISH.BG
