„- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
– Безусловна? – повтори тя. – Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
– Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее – признах аз. Колкото по-застрашение сме, толкова по-малко обичаме. – Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!”
Ричард Бах, “Едно”
AFISH.BG
