“Аз… треперех… треперех от гняв и… да, от възхита. Всичко бе пресметнала тя, сумата и начина на плащането, който ме заставяше да отпътувам, тя ме бе оценила и купила, без да ме познава, бе разполагала с мене, съзнавайки своята воля. С най-голямо удоволствие бих я ударил в лицето… Но когато, разтреперан, се изправих — тя също се бе изправила — и я погледнах втренчено очи в очи, изведнъж, като видях тая затворена уста, която не искаше да моли, нейното надменно чело, което не искаше да се преклони… изведнъж ме обзе… някакво… някакво стръвно желание за насилие.
Тя сигурно бе почувствувала нещо от това, защото изви нагоре веждите си, също както когато искаме да изпъдим някой досаден човек: омразата между нас застана из един път в пълната си голота. Знаех, тя ме мразеше, защото имаше нужда от мене, а аз я мразех, защото… защото не искаше да моли. В тази една, в тази една секунда мълчание ние за пръв път си заговорихме напълно искрено.”
Стефан Цвайг
Превод от немски: Димитър Стоевски
AFISH.BG
