— Не причислявам себе си към хората с будни очи, към онези, които прозират по-ясно и по-далеч в бъдещето и са нежелани за всяка тиранична власт.
О, господи — помисли си тя. Баща й една вечер бе казал почти същите думи.
— Та, аз не се причислявам към такива светли умове — продължи той. — Въпреки това има основателна причина нашите очи да не съществуват, с цел да се заличат следите.
— Какво? Не те разбирам — обади се тя.
— Толкова е просто. Ние сме свидетели на много неща, които трябва да се забравят.
— Кои вие?
— Ние, които до вчера сме служили в комисиите по ослепяването. Очите ни са видели твърде много неща, които не е трябвало да видят, разбираш ли ме?
— Неща, които не е трябвало да видите — изрече тя съвсем тихо. — Ужасни ли бяха?
— Несъмнено. Ние бяхме съвсем близо до механизма. Колелцата и ремъците му почти ни докосваха.
— Клетият! — прошепна тя и той отново усети сълзите й върху скулите си, ала мисълта за киселината този път не му се стори толкова ужасна, като че ли кожата му бе станала по-малко чувствителна.
— Понякога списъците се спускаха направо, изготвени от горе — продължи той, — след което веднага започваше процедурата.
— Какъв ужас! — простена тя. — Значи всичките тези шушукания за разчистване на сметки не са били празни приказки.
Той само потвърди с глава.
Мария се притисна още по-плътно до него.
— Ами другите? — попита след малко. — Всички ли, които са работили там ги очаква същото?
— Сигурно не. Най-напред ще сполети тези, в които се съмняват, че може да проговорят.
— И какво може да говорят. Но каква връзка имат с това очите? Преди всичко езикът е този…
— Устата също могат да онемеят — прекъсна я той. — Ако не се вразуми, след като му извадят очите — добави след малко.
— О, господи! — простена тя.
— Освен това, дори и да нямаше подозрения към нито един, част от нас пак щяха да бъдат пожертвувани.
Тя го гледаше в очите с такова състрадание, пораждащо се, когато е трудно да проумееш думите на другия.
— Може би това е и една от главните причини — продължи той. — Осъждат ни, та част от негодуванието да се стовари върху нас. Разбираш ли какво искам да кажа? На всеки би му се искало нещастията, които е причинил, да оправдае с нашите грешки.
© Превод от албански: Марина Маринова
AFISH.BG
