Преди 203 години на днешния ден се е родил един мислител, който обръща погледа си към човека, смисъла на неговия живот и взаимоотношението му с Бога. Сьорен Киркегор поставя огромно предизвикателство пред традиционното мислене. Киркегор често оставал неразбран точно защото малко се побирал в някакви деления; бил философ, също така теолог, не по-малко литератор и проницателен психолог, литературен критик и критик на времето. С твърдението си, че именно отделният индивид, е този, който притежава божественото право, а не множеството, тълпата, Киркегор си навлича много противници. Това, което прави, е да се посвети на критика на официалната църква, която чрез своите проповеди единствено произвежда еснафи. В огромното си по обим творчество той повтаря отново и отново, че за да постигне духовно извисяване и да приеме истинската си същност, човек е необходимо преди всичко много да страда.
Личният живот на Киркегор изиграва до голяма степен роля в творчеството и схващанията му. Философията му е преди всичко хуманна, защото е насочена към човека, неговата индивидуалност и свободата на избора.
Киркегор е роден на 5 май 1813 г. в Копенхаген. Бил е най-малкото от седем деца, наследил от баща си една дълбока религиозност и малко състояние, което му позволява да защити дисертация по философия и да пътува. През 1841г. заминава за Берлин – по онова време столица на европейския духовен живот, и става свидетел на последния етап от развитието на идеалистическата философия – само че разочарован свидетел, стигнал до прозрението, че трябва да има и други пътища на мислене и писане. Особена роля в живота му изиграва 17- годишната му годеница, Регине Олсен, годежът с която Киркегор разтрогва през 1843г., защото си дава сметка колко различни личности са. Регине е млада, наивна и непосредствена, докато той обръща погледа си към същността на човешкото и божественото.
През 1846 г. копенхагенското сатирично списание Корсар подело толкова жестока полемика срещу Киркегор, че както се разказва, самото име „Сьорен” станало за посмешище и близо десетилетие по-късно никой в Скандинавия не наричал сина си така. Именно тази кампания е причина той да изрече популярните и днес думи: ”Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист.”
Киркегор умира през 1855г. в Копенхаген, а в края наживота си споделя с приятел от детинство, че „неговият живот бил едно от големите и незнайни страдания, което макар че за другите изглеждало като суета, всъщност не е.”
Няколко цитата от произведенията на философа:
„Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.”
„Нищо не е по-страшно от празните приказки.”
„Вярата започва там, където свършва мисълта.”
„Животът не е проблем, който трябва да бъде разрешен, а реалност, която трябва да се преживее.”
„Необходима е голяма наивност, за да вярваш, че с викове и вопли си в състояние да промениш собствената си съдба.”
„На дъното на враждата между непознати се крие безразличие.”
„Бъди този, който наистина си.”
„От всички измамници се страхувай най-много от себе си.“
„Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват.”
AFISH.BG
