Колко хора у нас днес биха казали нещо от сорта: „Не искам да съм депутат, защото си имам работа за вършене!” Със сигурност броят им е твърде малък. Затова пък неизброимите останали мечтатели за парламентарен стол биха се изсмели на репликата на един от най-известните български художници. Защото когато веднага след 9 септември 1944 г. избират Стоян Венев за народен представител, той едва издържа два месеца и си тръгва с думите: „Прощавайте, но не мога да си зарежа рисуването. Четките ме чакат.”
Стоян Венев, “Сватба”
Така българското изобразително изкуство не губи един от на големите си шегобийци, пресъздал неподправения дух на обикновения българин, включително в еротични сюжети. Венев е майстор в живописта, карикатурата и графиката. Творбите му не могат да бъдат сбъркани, в тях винаги има и леко намигване, и откровен смях, и много цвят. Вдъхновява се от българския фолклор и красивата природа.
Стоян Венев, “Изненада”
Стоян Венев е роден на днешния ден – 21 септември, през 1904 в кюстендилското село Скриняна. Още като ученик вижда първата си отпечатана карикатура „Празник на цветята” (1921) във вестник „Червен смях”. Десет години по-късно завършва живопис в Художествената академия в София при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов.
Стоян Венев, “Селско семейство”
Рисува предимно битови сцени, но прави и карикатури с политически сюжети, заради които е преследван преди 9 септември, а след това тачен от новата власт.
Не изменя обаче на това, на което най-много държи – връзката с родната земя и селото. Целта му е да създава истинско народно изкуство и я постига, изобразявайки социално-битови сцени, в които осмива примитивните страни у българския селянин. Ето какво пише за него акад. Светлин Русев:
„Независимо дали става дума за живописта на Стоян Венев, за рисунката или карикатурата, каквото и да прави, по което и време да е създадено – от младежката зрелост на 30-те години при „Новите” до последните, преди да ни напусне, преливащи от жизненост произведения – всичко е белязано с онази Стоян-Веневска сила на внушение, която идва дълбоко от душата на българското, разбрана в неговата непреходна нравствена красота и тълкувано пластически не изобщо, а чрез една самобитна и неповторима национална стилистика, при която строежът на произведението е по-близо до ритъма на народната песен, отколкото до универсалните изобразители изрази.
Всеки опит за обяснение на необяснимия Стоян Венев при всички случаи ще ни изведе до изворите на националното, до усмивката и неподправения смях на селянина, до българския бит и фолклор, до писаните талиги и шарени халища, изведени до една странна пластическа система – синтетична и монументална като вътрешен заряд и заедно с това достъпна и демократична в своята доброта и непосредствена изобразителност.”
Стоян Венев, “Бригадир”
А какво казва приживе самият присмехулник мъдрец Стоян Венев? Ето някои от неговите размисли:
„Какво най-много обичам да рисувам? Хората, хората, и пейзажи, и хората. Аз не измислям нищо – аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките за народа. Аз само изразявам, доколкото мога, в своите рисунки онова, което народът казва, което мисли и чувства. Което съм чул от народа – него рисувам.”
„Това е една планина, но макар че отсреща е Витоша, не прилича на нея. По-скоро е спомен за един пейзаж. И главно за тези хора – моите съселяни, без които планината нямаше да бъде планина, а само топографска дума. И сега, ако тези селяни заиграят едно шопско хоро или задумкат с тъпаните, а може и да вдигнат сватба, тази картина ще наплоди нови картини. Нещо, което сега се нарича с модната дума мултипликация. Общо взето, може да се каже, че в моите картини веселбата ражда веселба. Предпочитам да виждам и рисувам тъкмо тези слънчеви петна от житието и битието на хората.”
„Човек се ражда с чувството си за хумор и от това, дали ще го запази или загуби, зависи доколко ще му бъде лесен животът. Пълноценният човек не се страхува нито от своето, нито от чуждото чувство за хумор. Затова пък към него винаги се отнасят с подозрение еснафите, хората с гузна съвест, полуинтелигентните. Макар че и те се смеят! Затова не вярвайте на всеки, който се смее!”
Стоян Венев, “Сиромашка пролет”
„Във всички големи произведения на живописта, които са ме вълнували, съм откривал две основни качества на изкуството – майсторство и истина! Майсторството е осъщественият талант. А истината на художника е в неговата идея и искреност. И, макар че в изкуството няма формула, струва ми се, че ако липсва някое от тези качества, творчеството губи високите си измерения.
Грижата за националното изкуство е преди всичко поглед към бъдещето – защото традицията от миналото не може да зареди националното самосъзнание на твореца с мислите и чувствата на съвременния българин. А крайната цел е да създадем национална физиономия на нашето изкуство – единствената перспектива за утвърждаване и принос в световната култура.”
Художникът си отива на 20 март 1989 г. Доживява достолепната възраст от 84 години. Запечатва спомени от всички войни на ХХ век, но не и от новия строй. Жалко, че съдбата не ни даде възможност да видим “демократичните” шеги, които щеше да роди четката на веселяка Стоян Венев.
На заглавната снимка: Стоян Венев обича да се шегува и със самия себе си.
AFISH.BG
