Всички съжителстваме със своите оправдания. Винаги имаме готови отговори за въпросите, които си задаваме сами. Извършването или въздържането от извършване на определени действия, както и изричането или премълчаването на думи, следват собствената ни логика.
ПРАВОТА и ОПРАВДАНИЕ имат общ корен – ПРАВ. Да се оправдаеш, значи да се окажеш ПРАВ, независимо от всичко и въпреки всичко. А когато си прав, всичко останало няма значение. В това се състои измамата.
Оправданията ни правят статични. Те само създават илюзия, че нещо съществено се случва в рекламната пауза между тъжните телевизионни предавания. Превръщат ни в статисти, оставят ни извън пределите на голямата актьорска игра. Късно осъзнаваме, че зрителят в нас е взел връх.
„Защото“ и „трябва“ са в противоречие с идеята да участваме активно в собствения си живот. Красотата има и тъмна страна. Това е основание да се съсредоточим върху видимата.
Друго противоречие е, че прекарваме немалка част от времето си в размисъл как точно да преодолеем собствените си оправдания. Неусетно те се превръщат в наши вярвания и навици – оформят мироглед, в който ги възприемаме като факти.
Като бях дете, обожавах да гледам рекламите по западните телевизионни канали, излъчвани в България за първи път по кабел. Сега от магазина не пазарувам нищо, което ми се налага като вкус от друг. Предпочитам преценката да бъде моя. Предпочитам да не възприемам себе си като потребител, който оправдава разходите си със задоволяване на нужда, втълпена ми от рекламистите. Нищо не „трябва“, стига да насочиш енергията си в правилната посока.
Оправданията пречат на успеха. Фактите, в които ги превръщаме, могат да бъдат променени единствено с действия. Добрите намерения не струват пукната пара, ако не бъдат реализирани. Великите изобретатели и творци също са разполагали само с двадесет и четири часа в денонощието. Просто някои хора успяват да направят за един ден това, което други не могат да свършат и за месец.
Статистите със сигурност са обречени на тъга.
Резултатите на собствената ни упоритост да надмогнем оправданията си със сигурност ни водят към успеха. Няма значение дали той ще се изрази в пари, в повод за вдъхновение или дори просто в усмивка. Да се усмихваш в днешно време не е лесна работа и си е направо повод за завист.
Ние, хората, сме единственият биологичен вид, който разполага с уникалното свойство да се самозалъгва. И наистина сме добри в това. Ние сме много повече от потребители и статисти и всички до един разполагаме с цялото време на света, за да го докажем поне пред самите себе си. За допуснати грешки, за неизпълнени задължения и за собствения ни неуспех могат да ни извиняват единствено другите.
Добромир Банев
AFISH.BG
