„Не, никога няма да има край…“, казва за голямата си любов сръбският актьор Раде Маркович
„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели страници, върху които искам да пиша? Това ли е причината, не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот”, казвала Невена Коканова.
Тя е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ бил политически затворник в Белене. Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за първи път в ролята на Ема във филма „Години за любов” (1957). През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.
Блага Димитрова написва „Отклонение” специално за нея. В нейна чест Министерството на културата и „Бояна филм“ учредяват филмова „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол се провеждат театрални празници в нейна чест, а местният театър и този в Дупница също са кръстени на нея. Напуска света на живите на 3 юни 2000 г. в София.
„Тя беше толкова красива и земна, че дъхът ми спря. Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът „Крадецът на праскови” се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие… Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо място Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не, никога няма да има край…”, спомня си сръбският актьор Раде Маркович, с когото Невена Коканова изживява изпепеляваща любов.
AFISH.BG
