Вчера на официална церемония в изложбената зала „Средец“ на Министерство на културата, в навечерието на 24 май, Съюзът на българските писатели връчи традиционните годишни литературни награди за постижения в различните жанрове. Нормално е когато има отличени, да има и недоволни. Родните автори към днешна дата са пръснати в различни кръгове, клубове и форми на литературни сдружения от всякакъв характер, което допълнително кара едни да се усмихват, а други да потискат гнева си.
СБП отличи по категории:
Награда за роман – на Георги Чаталбашев за „Резерват за грешници“
Награда за поезия – на Драгомир Шопов за „В прозореца ми вечерта поглежда“
Награда за детска литература – на Петя Александрова за „Хей, таралежите, що ми се ежите?“
Награда за публицистика – на Чавдар Добрев за „Власт и безвластие“
Награда за документалистика – на Георги Стойков за „Мисия: свобода“
Награда за мемоаристика – на Георги Стоянов за „Паметта на сърцето“
Награда за фолклористика – на Петър Динчев за „Потомка на Орфей“
Награда за литературна критика – на Панко Анчев за „НЕпрочетеният Тончо Жечев“.
На церемонията бяха връчени и специални награди на СБП:
По случай 80-годишния юбилей и за цялостно творчество и принос към българската литература – на Никола Инджов.
За книгата „Жена Слово Космос“ в раздел „Критика“ – на Лалка Павлова.
Националната литературна награда „Божидар Божилов“ – на поетесата Ели Видева за книгата „Проекции върху сферичната природа“.
Националната литературна награда „Георги Братанов“ – на Николай Милчев за книгата „Прелест и светогорски стихотворения“.
Националната литературна награда „Богомил Нонев“ – на Христо Черняев за книгата „Образи от слово“.
Издателство „Български писател“ и вестник „Словото днес“ също раздадоха годишните си награди.
Издателство “Български писател” отличи следните творци:
Атанас Звездинов – за съставителството на антологията “Безсмъртни след смъртните”
Никола Гаговски – награда за белетристика за книгата “Пътуване към изгрева”
Рада Добриянова – награда за поезия за стихосбирката “Сънобер”
Катя Воденичарова – награда за детска литература за книгата “Весели случки с внуци и внучки”.
Вестник “Словото днес” награди авторите на най-добрите материали, излизали на страниците му.
За поезия: Таньо Клисуров и Анелия Гешева
За проза: Станко Нацев и Филип Марински
За литературна критика: Чавдар Добрев за портретите му на редица съвременните писатели
За оперативна критика: Георги Н. Николов
За публицистика: Драгомир Шопов и Румен Стоянов
За есеистика: Коста Костов за поредица есеистично-публицистични материали
За представяне на чужда литература: Рада Добриянова за преводите й на есе от норвежкия писател Карл Уве Кнаусторд и стихове на съвременни шведски поети
Специална награда: Станислав Пенев за радетелско отношение към съюзното издание и принос за разпространението му.
Докато обществото още се вълнува от отказа на Нешка Робева да приеме орден „Стара планина“, определеният за носител на наградата „Георги Братанов“ поет Николай Милчев“ развълнува с отказа си от нея социалната мрежа. Ето какво написа той като мотивация за това си решение в публичен статус:
„Уважаеми колеги,
Винаги съм смятал, че годишните награди на Съюза на българските писатели са високи и авторитетни отличия, оставили белег в развитието на литературата ни. Вярвал съм и вярвам, че те трябва да бъдат мяра за естетически и художествени критерии, да откриват и бележат нови тенденции, да утвърждават достиженията на нашата словесност. Марката „Годишна награда на Съюза на българските писатели” е висока чест, която трябва да бъде отстоявана непрекъснато.
Не мога да преодолея обаче съмненията и колебанията си, че от десетилетия наред тези отличия, а и нароилите се дузина национални награди се присъждат и по извънлитературни съображения. Не е тайна, че запознати с кухнята на тези процедури могат безпогрешно да се ориентират кой ще бъде победителят далече преди обявяването на наградата. В разделената ни и фрагментирана национална литература има и абонирани автори, и такива, за които никой не се сеща. Или по-точно – е удобно никой да не се сеща.
Бих си премълчал, ако ставаше дума за хора извън Съюза на българските писатели, които не слизат от телевизионните екрани, които поучават и назидават, които редуват своите участия или като жури, или като наградени. Питал съм се защо е така. И си отговарям – защото те, както и някога, са правилните хора, хора, които пишат както се очаква, които говорят както се очаква, които уж ни представят пред света с литература, която е угодна на новата конюнктура. Въртенето само на няколко имена в медийното и общественото пространство е унизително за българската литература. Този филм ние вече сме го гледали.
Но когато става дума за наградите на Съюза на българските писатели, историята трябва да е друга. Те не могат и не трябва да са свързани с каквото и да е извън книгите. Редно е да се отличават произведения, които са знакови. И нещо много важно – наградите на името на талантливи и отишли си от живота писатели трябва да са специални награди – да са свързани с техните търсения, с техния почерк и стил, да продължават тенденциите, заложени в техните творби. Тъжно е да се констатира, че това се случва все по-рядко или изобщо не се случва. Нека е ясно, че така читателите се разколебават, съмняват се в обективността на критериите и в крайна сметка се отдалечават от словото.
Точно затова аз не мога да приема наградата на името на Георги Братанов. Познавам, обичам и ценя творчеството на Братанов, бяхме добри познати с него и съм убеден, че сред стихосбирките от миналата година има по-подходящи от моята за това отличие.
Надявам се това мое решение да не засегне никого – то е само знак, че трябва да се взираме по-добре в литературата, да обичаме повече словото и да му служим по-добре.“
AFISH.BG
