Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета — Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А Маншон бе навлякъл огромен маншон, от който навън стърчаха само върхът на главата и крайчецът на петите му. И ето те вече лижеха сладоледа и любопитно се взираха един в друг.
— Извинете — не се стърпя и пръв се обади Маншон, — може и да греша, но струва ми се, че има нещо много общо между нас.
— Ами сигурно, защото и тримата сме си едни и същи смелчаци — съгласи се Полуобувка.
Мъхеста брада откъсна от брадата си няколко боровинки и ги подаде на новите си познати.
— На сладоледа му отива киселичко — добави той.
— Ако нямате нищо против, нека пак да се съберем, а? — предложи Маншон. — Ще си сварим какао и ще си побъбрим.
— Чудесно! — възкликна Полуобувка. — И аз бих ви поканил, но си нямам дом. От дете се скитам по света.
— Като мене — промълви Мъхеста брада.
— Какво съвпадение! — ахна Маншон. — И при мен работата е горе-долу така. Май ние и тримата сме родени пътешественици.
Той хвърли книжката от сладоледа в кошчето за смет и вдигна ципа на маншона си, който бе тъй направен, че да се отваря и затваря с цип. Като изядоха сладоледа, Полуобувка попита:
— Не смятате ли, че трябва да се сдружим? Да се пътешества в компания е много по-весело.
— Ама разбира се — с радост се съгласи Мъхеста брада.
— Просто чудесна идея! — просия лицето на Маншон. — Направо крилата мисъл.
— Значи, решено — отсече Полуобувка. — Само че хайде, преди да вземем генералното решение, да си купим по още един сладолед.
Мъхеста брада и Маншон веднага се съгласиха.
После Маншон пак взе думата:
— Знаете ли, аз имам автомобил. Можем да го превърнем в къщичка на колела, какво ще кажете?
— О-о! — проточи Мъхеста брада. — Иска ли питане?
— Нямаме нищо против — потвърди и Полуобувка. — Много е удобно да се пътува с автомобил.
— Ама ще се съберем ли в него и тримата — замисли се Мъхеста брада.
— То е нещо като автофургон — успокои го Маншон. — Ще има достатъчно място.
Полуобувка закачливо свирна през зъби:
— Наредихме се!
— Да — облекчено въздъхна и Мъхеста брада. — В края на краищата, както се казва, щом е тесен домът, сърце да е широко.
© Превод от руски: Дора Янева-Медникарова
AFISH.BG
