*
НА СВАТБАТА – В НАЙ-ХУБАВИЯ ЧАС,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива –
ще дойда аз – нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!
С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
“Това е той… това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?”
Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.
© Давид Овадия, Аз вярвам в мълчаливата любов”
AFISH.BG
