„Какво да правим с това щастие, което ни връхлита без специален повод, щастието, което не иска нищо, за да съществува?“, попита Алма. Двамата вървяха с дребни и колебливи крачки, опирайки се един на друг, треперейки, понеже есента беше към края си, замаяни от потока упорити спомени, спомени за любов, и преизпълнени с това споделено щастие.”
Исабел Алиенде, “Японският любовник”
AFISH.BG
