Знаменитият днес Томас Шон Конъри е роден на 25 август 1930 година в Единбург (Шотландия) в бедно семейство на шофьор и прислужница. От 8-годишен му се налага да работи, разнасяйки мляко и вестници по домовете. А на 13 напуска училище, за да помага на родителите си след раждането на брат си Нийл. Бърка бетон, търгува с желязо, полира ковчези в погребално бюро.
17-годишен постъпва във флота, но заради стомашна язва е обявен за негоден за военна служба. Отново си изкарва прехраната без да подбира професиите – спасител на плажа през лятото, модел в рисувално училище – през зимата. Заниманията с бодибилдинг го отвеждат в Лондон, където участва в конкурса „Мистър Вселена – 1950”. Класира се трети, след което става хорист в пътуващата трупа „South Pacific”. Играе добре футбол и дори получава предложение от „Манчестър Юнайтед”, но преценява, че кариерата на един футболист залязва след като навърши 30-те, а той е вече на 23 и … избира актьорската професия.
Посещава курсове по говорна техника и пластика, упорито се самообразова, изучавайки системата на Станиславски. Напредва толкова бързо, че когато се освобождава място за изпълнител на една от главните роли в шоуто, избират Конъри и така става звезда на „Саут Пасифик”.
Като Джеймс Бонд
Но след закриването на шоуто отново настъпват трудни времена за младия актьор. В продължение на месеци не може да си намери работа. От студията „20 век Фокс” му отказват незначителна роля във филма „Момчето и делфинът”, заради високия ръст. Пробва се и за „Прилив по пладне”, но му отказват под предлога, че е тъмнолик. А от прочутия лондонски театър „Олд Вик” направо го прогонват, защото не харесват дикцията му. През 1951г. все пак успява да получи достъп до провинциалната сцена, след което известно време играе в малки репертоарни театри.
Първата му роля с текст в киното е през 1956-а във филма „Няма път назад” (No Road Back). После се снима още в три продукции, включително и в телевизионна екранизация на „Анна Каренина” (1961) в ролята на Вронски. Дълго време се е смятало, че копието на този филм е изчезнало, но неотдавна то бе намерено в архивите на Би Би Си и филмът излезе на DVD по случай 80-годишнината на актьора.
„Изпълнението на Конъри в този забравен филм е просто фантастично”, пишат английските медии по този повод, отбелязвайки колко умело е успял да разкрие характера на мъжествения и самодоволен герой на Толстой. Знаменателно е, че Конъри изпълнява тази роля само година преди първата си поява като агент 007.
В телевизионната екранизация “Ана Каренина”, 1961 г.
Актьорът в кадър от телевизионната екранизация на “Анна Каренина” (1961).
Иън Флеминг – авторът на книгите за Бонд – мечтаел да види в ролята на агент 007 Кари Грант, но понапредналата възраст на американската звезда не отговаряла на персонажа. Обсъждани са и други варианти – например Дейвид Нивън, Ричард Бъртън, Рекс Харисън, Майкъл Кейн и дори Роджър Мур, който както знаем, все пак, се превъплъщава в агент 007, но доста по-късно. Както и да е, избират Шон Конъри и практически без проби неизвестният шотландец попада на „тайна служба при Нейно Величество”.
Колкото и да негодува от съдбата, обвързала името му завинаги с това на Джеймс Бонд, все пак Конъри трябва да е благодарен, че именно на участието си в „бондианата” дължи огромната си слава и богатство и възможността да получи главни роли от знаменити режисьори, като Алфред Хичкок („Марни”, 1964), Сидни Люмет („Могилата”, 1965), Джон Бурман („Зардоз”, 1974), Джон Хюстън („Мъжът, който искаше да е крал”, 1975) и др.
Шон Конъри достига върха на кариерата си с два филма, които му носят най-голямото признание за един актьор. За гениалното си превъплъщение в образа на магнетичния брат Уилям от „Името на розата” (1986) на Жан-Жак Ано, получава наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, а с ролята си в „Недосегаемите” (1987) на Браян Де Палма спечелва и дългоочаквания „Оскар”.
В кадър от “Недосегаемите” на Брайън де Палма
Следват още няколко забележителни филма, сред които се откроява и участието му в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”, но след провала на „Лигата на необикновените” (2003) Конъри решава да се оттегли от киното. И вече 12 години нищо не е в състояние да го върне на снимачната плошадка.
Надеждите на милионите фенове да го видят някога отново на екрана са свързани с евентуално ново продължение на поредицата на Спилбърг за „Индиана Джоунс”. Дали ще се сбъднат – ще покаже времето, което като че ли няма власт над него. Малко са хората, които умеят да остаряват толкова красиво като Шон Конъри.
Представяме ви мисли на актьора от живота и екрана:
„Вие го наричате късмет, аз го наричам съдба.“
„Харесвам жените. Не ги разбирам, но ги харесвам.“
„Не съм намерил място по света, където да искам да бъда през цялото време. Найхубавото нещо в живота ми е движението. Нямам търпение да тръгна.“
„Любовта може и да не кара света да се върти, но трябва да призная, че заради нея пътуването да си струва.“
„Може и да не съм добър актьор, но щях да съм още полош, ако трябваше да правя нещо друго.“
„Няма друго такова предизвикателство като това да изкараш найдоброто от един човек.“
„Винаги съм мразел проклетия Джеймс Бонд. Иска ми се да го убия.“
„Маймуните не се смеят. Смехът е присъщ на човека.“
„Първият ми пробив беше, когато бях на пет. Отне ми повече от 70 години да го осъзная. На пет се начуих да чета. Толкова е просто и толкова значимо.“
„Мисля, че найтрудното нещо, което можеш да откажеш, са привилегиите.“
„Има една основна разлика между Джеймс Бонд и мен. Той може да разрешава проблеми.“
„Да придобиеш английски акцент е вече отклонение от това, което си.“
Източник на биографичната справка: drugotokino.bg
Заглавна снимка:backgrounds4k.net
AFISH.BG
