Често, когато се коментират формите на властта и нейното „консумиране”, политолозите цитират светлите умове на миналото. А един от най-великите сред тях безспорно е Шарл дьо Монтескьо. Потомствен аристократ и виден представител на Просвещението, Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо е роден на 18 януари 1689 г. в Шато дьо ла Бред, Франция. Истински всеобхватна личност, името му остава в историята и като писател, юрист, социолог, но най-вече като философ и държавен мислител, вярващ в разума, науката и рационализма.
Шато дьо ла Бред
Образованието си получава в Католически колеж, след което се дипломира като юрист. Става съветник в Парламента в Бордо, а по-късно е и негов председател. Заедно с Волтер и Дидро участва в написването на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” (1751-1730 г.). Сред най-известните му съчинения са „Персийски писма” (1721 г.), „Размишления върху причините за величието и падението на римляните” (1734 г.), „Духът на законите” (писана в продължение на почти 20 години и издадена напълно през 1748 г.) и др.
Монтескьо е енциклопедист, но обърнат най-вече към социалните науки. Истински прагматик, той се интересува от историята и социологията, правото и политическата икономия. Стреми се да изучи начина на живот на обществото и да открие закономерностите, които го определят. Търси законите на различните политически системи в различните държави и в различните векове.
„Законите трябва да се осветлят чрез историята, а историята – чрез законите”, е една от известните му максими. Изводите му са плод на лични наблюдения през многото му пътувания в Германия, Италия, Швейцария, Холандия, Англия и др. Успява да се запознае със социалнополитическата обстановка както в стари, така и в съвременни за него общества.
„Аз наблюдавам и не съдя; аз разсъждавам за всичко и не критикувам нищо. Всеки може да търси и да хвърли няколко лъча светлина, без да има претенцията да бъде реформатор”, казва приживе философът. Той умира на 66 години на 10 февруари 1755 на 66 г. в Париж.
По повод годишнината от рождението на Шарл дьо Монтескьо предлагаме още избрани и неостаряващи негови мисли:
„Всеки народ заслужава съдбата си.”
„Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея.”
„Всяка власт корумпира, а абсолютната власт – абсолютно.”
„Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички.”
„Принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духът на равенство, но и тогава, когато духът на равенство се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за свои властници.”
„Всеки гражданин трябва да може да умре за отечеството, но никой не е длъжен да лъже заради него.”
„Безполезните закони отслабват нужните закони.”
„Тези, според които сляпата съдба е създала всички явления в света, казват всъщност една голяма нелепост, защото какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа съдба би могла да създаде разумни същества.”
„Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч.”
„Ако искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са.”
„В стремежа към остроумие често се казват само глупости.”
„Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна има сто хиляди възможности.”
„Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.”
„Надутостта е щитът на глупците.”
„Липсата на дълбочина на мисълта обикновено се компенсира с дължина.”
„Страхът кара хората да се отбягват един друг, но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага започват да се сближават.”
AFISH.BG
