Нито един друг артист преди него не се е замислял за редактирането на кадрите в толкова бърза последователност. Той изобретява няколко уникални техники, с които развива до съвършенство тази идея и продължават да намират масово приложение във филмовата индустрия.
Филмовите техники на революционни творби като “Броненосецът Потьомкин” (1925) и “Александър Невски” (1938) остават за десетилетия трайна следа в развитието на цялата индустрия. Динамиката и прецизността на кадрите на Айзенщайн и до днес са пример за създаването на качествени визуални продукции.
Aйзенщайн получава уникалната възможност да заснеме собствен филм в САЩ за Paramount Pictures през април 1930г. с първоначален бюджет от $100 хил. Специфичните му филмови идеи не се харесват на продуцентите, но се превръщат в ценен за него опит, който използва в бъдещите си творби.
През 1933г., след като се завръща от Мексико, неуспял да осъществи във филм това, което е снимал там, става преподавател във филмовото училище в Москва, където среща любовта на живота си – Вера Аташева, която е известна режисьорка и писателка.
Въпреки консервативния социалистически режим, дори Сталин харесва филмите на Айзенщайн и най-вече първата част на трилогията “Иван Грозни”. В нея се разказва историята на руския цар Иван IV, който е представен като национален герой.
Сергей Айзенщай остава в историята и заради несравнимите си публицистични изследвания, сред които е и „Монтажът”. В него той обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на самото изкуство.
Айзенщайн си отива от този свят заради сърдечен удар на 11-ти февруари 1948г. по време на снимките на “Иван Грозни, трета част”. Погребан е с почести в Москва и до днес името му има своето златно място в историята на киното.
AFISH.BG
