ПОЗВОЛИ МИ ДА СЪМ ТЪЖНА
под твоите очи, звездите.
Навярно те не виждат, че тъгувам,
понеже раковината на месеца се е отвърнала
и не долавя моите слова.
А денем слънчевото чèло сигурно не размишлява
никога за мене, помрачената –
позволи ми да потъна и да се изгубя
докрай сред дебрите на меланхолията.
ПУСНИ МЕ ДА ВЛЯЗА, ПРЕДИ ДА ЗАПЕЯТ ПЕТЛИТЕ ТИ,
и аз ще ти служа отдадено във вкостенения дом,
на твойто сърце барабана ще бия и дъх ще ти дам,
свещената роза три пъти на ден ще поливам,
сутрин, обед и вечер.
Пусни ме да вляза, преди да изтлеят очите ми,
в тях твоя лик ще стопя, за да стане свободен,
владетел на светлите ангели ще го направя,
на Бог ще го пратя за негов заместник, изпълнен със
вяра, надежда, любов.
Пусни ме да вляза, преди да се скършат крилете ми,
и девет пъти за теб със змията смъртта ще убия,
на мъката корена ще ти изтръгна, сама ще го сдъвча
и после от мрежата слънчева ще ти извадя
хляб, вино и гълъб.
КАЖИ МИ ЕДНА ДУМА
и ще ти извая от цимента цвете,
понеже станах силна в своята слабост
от безсмисленото чакане,
станах магнетична в сетивата си.
Със сигурност ще трябва да се появиш!
Над гарата трепери въздухът,
рояци гълъби очакват
настъпването на голямата ми радост.
Светлината нежно е полегнала на релсите,
далече от косите на девойките
и от очите на мъжете.
Престанах да ридая,
дори престанах да очаквам чудото,
защото непрекъснато се случва същото,
докато моята слабост все нараства,
издига се, издига се, излита чак над гълъбите
и се спуска в тъмни кладенци,
където даже денем може да се видят
скритите звезди.
Там долу не се сменят ден и нощ,
там долу непрекъснато жадуваш
нежното цветче на моето желание.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
