Понеделник, 20 Септември 2021

„Ти ме нарече Време. И ми се иска да вярвам, че моето време за теб е било... слънчево.“

На всички ни се иска да бъдем поне веднъж и поне за един човек най-слънчевото време в живота му

„Чакаше като някакъв издължен, мършав, сюрреалистичен модел на Модилиани в мрачна стая…”

Откъс от романа  „По пътя” на най-яркия представител на бийт поколението Джак Керуак, чийто гръб винаги ще виждаме в далнината пред нас

„Макар да бе чудовище, усещаше съзерцанието на една звезда, отправена към него…”

Откъс от романа на Виктор Юго „Човекът, който  се смее”, защото животът винаги поправя непоправимото с любов

„Копаем, за да видим, санким, какви дяволи имаме вътре в нас…“

Откъс от автобиографичния роман на Никос Казандзакис „Рапорт пред Ел Греко”

„Дори и тогава те не си продумаха нищо…”

Откъс от романа „Леля Жана” на Жорж Сименон, толкова продуктивен и толкова виртуозен автор на криминални романи, които остават в този жанр като най-добрите образци

„Колко странно и необяснимо е всичко, свързано с любовта…”

В неделната привечер – за любовта, болката и смисъла на това, което всеки ден се случва в живота ни, според Елчин Сафарли