Понеделник, 20 Септември 2021
"Аз чувам как листата капят: есенни тъжни дни…"

"Аз чувам как листата капят: есенни тъжни дни…"

153 години от рождението на Мара Белчева

Аз чувам как листата капят:

есенни тъжни дни…

На път е някой към небето —

черковний звон звъни.

И като стон за помощ, глъхне

отнасян в далнини…

Есенни дни, листата капят,

черковний звон звъни.

Стиховете са на Мара Белчева, родена на днешния през 1868 г. в Севлиево. Тя има интересен и трънлив житейски път, който обаче оставя едно от най-нежните женски присъствия в литературата.

Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама.

От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907.

Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие.

Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси.

Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Умира на 16 март 1937 г. в София.

Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

източник / снимка: Уикипедия

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)