Сряда, 05 Октомври 2022
„Свалям ти шапка, скучна бабичко;  да беше сменила поне чаршафите.”

„Свалям ти шапка, скучна бабичко; да беше сменила поне чаршафите.”

Днес Константин Павлов празнува 85-и рожден ден като блуден ангел, приютен от Господ

КАКЪВ БРЪСНАР ИМАМ, МАМО...

...Все още ми расте брадата;

ноктите, косата...

40 дни ще продължи така.

А после -

Бог ще ме обръсне,

ще ми изреже ноктите,

ще ме подстриже...

- Честито!

И добре дошъл,

мой блуден Ангел.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ...

Хайде сега да си разменим гърбиците -

ти вземи Славата,

аз ще поема Позора -

относителната тежест е една и съща -

просто, за разнообразие.

И, моля те,

престани да плачеш - натъжаваш ме.

АГОНИО СЛАДКА...

Първото ми умиране -

като преживяване -

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Предвкусването на самата смърт обаче -

полъх, тембър, аромат, видение -

призвежда по-сладостни тръпки. -

Всеки път.

Сякаш любиш,

полубезплътно,

самия себе си.

("Обладаваш така,

както би обладал огледало."

                    К. Павлов)

И се раждаш -

пак от себе си.

Едновременно -

син, баща и близнак

на самия себе си.

Как да го изразя -

странен двойник:

вече си ТАМ,

а още си ТУКА.

Ето този миг,

Този миг...

Другото е досада, ритуал. -

Свалям ти шапка, скучна бабичко;

да беше сменила поне чаршафите.

© Константин Павлов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)