Сряда, 05 Октомври 2022
„Нужни са ми сенките на цялото човечество!”

„Нужни са ми сенките на цялото човечество!”

Три стихотворения от Константин Павлов, девет години след като си отиде от нас

БЪЛГАРО-ВАВИЛОНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Майстор Маноле,
Аз
ще построя една висока кула.
Много висока кула.
Най-високата кула!
От върха й
с бог ще разговарям
и ще се надпявам с космонавтите.
За да бъде вечна
и неразрушима,
в нейните основи ще зазидам -
сянката на моята жена,
сянката на твоята жена,
сенките на майките ни,
сенките на нашите деца...
Нужни са ми сенките на цялото човечество!
Майсторе,
ела да чиракуваш!

ЕДИПОВ КОМПЛЕКС

Две свинчета
ритат свински мехур
съсредоточено.
Те сами си го надуха
и сега играят
настървено.
Нека ритат -
но защо съсредоточено?
Нека си играят -
но защо настървено?
То не ни плондер,
нито е балонче!
То е свинският михур
на майка им,
дето селяните я заклаха сутринта.

МАСОВО ЧУДО

Реват вълните бясно.
Падналите в тях светкавици
свистят и гаснат.
Върху водната повърхност
крачат
три милиарда
Исусовци!
Впрочем
някои не крачат -
жадната вода залива колената им.
Други са потънали до кръства.
Трети
само чрез въздушните мехури
своето съществование доказват.
Ясно -
всеки е потънал според вярата си.
Ние -
крачим!

© Константин Павлов, „Стихове”, 2002

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)