“Вървели през гората двама другари и насреща им изскочила мечка. Единият се втурнал да бяга, покатерил се на едно дърво и се скрил, а другият останал на пътя. Нямало що да прави — проснал се на земята и се престорил на мъртъв.
Мечката приближила до него и почнала да го души: а той дори престанал да диша.
Мечката помирисала лицето му, помислила, че е мъртъв и отминала.
Когато мечката си отишла, онзи слязъл от дървото и почнал да се смее:
— Е, какво ти пошушна мечката на ухото? — рекъл той.
— Каза ми, че са лоши ония хора, които бягат от другарите си през време на опасност.”
“Двама другари”, Лев Толстой
AFISH.BG
