Роден в семейството на дипломат от кариерата, като дете смуня непрекъснато училищата, заради служебните дела на баща си. Средно образование завършва в Женева, отбива военната си служба във Франция, изучава финанси, за да угоди на родителската воля, но накрая се записва в Парижката консерватория, специалност драматургия. Киното обаче го притегля като магнит в своята орбита, за да го превърне в един от най-известните и обичани съвременни актьори.
Кристоф Ламбер като Белоулф
След няколко епизодични роли, през 1984 г. Ламбер прави своя професионален пробив с първата си голяма роля във филма на Хю Хъдзън: “Тарзан от рода Грейстоук” по книгата на Едгар Райс Бъроуз. Филмът е възприет много добре и името на Ламбер започва да се споменава все по-често.
В “Шотландски боец”
Със следващата си роля в Метро на Люк Бесон той изведнъж си спечелва световна известност, като за превъплъщението си в образа на Фред получава награда “Сезар”. Следват роли в “Шотландски боец” (Highlander) в който си партнира с Шон Конъри, “Сицилианецът” на Майкъл Чимино и “Да убиеш свещеник” на Агнешка Холанд, “Аз те обичам” на Марко Ферери, “Ход с коня”, “Макс и Джеръми”, “Северна звезда”, “Арлет”…
Кристоф Ламбер със Софи Марсо, с която има седемгодишна връзка
Кристоф Ламбер е снимал три пъти в България – лентите „Версенжеторикс”, „Далида” и годината на дивия заек”. Освен това той участва във филма на Ники Илиев „Чужденецът”.
В интервю на Цветана Шипкова за сп. „Жената днес” от 2009 г., актьорът споделя за България:
„Отначало бях просто любопитен – обичам да откривам нови места, нови хора, нови храни… После се почувствах много добре в България. В професионален план ми прави впечатление високата филмова култура на техническите екипи и актьорите. Личи си, че тук има добра школа. Виждам изключителни професионалисти, хора, които обичат това, което правят. Сега, при тези снимки, бях поразен от приликата на страната ви с някои райони на Канада – същите езера, същите гори… невероятно е.”
А при неизбежния въпрос към всеки красив и успял актьор за отношението у към жените, Кристоф Ламбер разкрива своята позиция, която малко съвременни мъже биха признали гласно:
„Наблюдавам ги (жените – б. ред.) от най-ранното си детство и мисля, че жената има смелост и решителност, които нямат нищо общо с мъжките. Мъжът е доста несигурно и в основата си слабо същество. Мисля, че това, което жените харесват у мъжете, е детската им страна, защото всяка жена има силен майчински инстинкт. Жената има невероятната способност да приема нещата много дълго време. Тя приема, тя търпи, но в деня, в който каже „не”, това значи не. А когато един мъж казва „не”, това винаги значи малко „да”. Той напуска една жена, прави скандал, затръшва вратата, но тя винаги остава леко отворена. Защото той очаква жената да каже: „Върни се, скъпи.“ И напротив – когато една жена затвори вратата, тя е наистина затворена. Докато това обаче стане, може да минат години. Същото е и по отношение на секса. Мисля, че когато една жена изневерява на мъжа си, това значи, че двойката има истински проблем. А когато един мъж мами жена си, главата му не участва в това, което се случва. Става дума само за секс. Разбира се, това не значи, че човек трябва да го прави, но актът няма същия смисъл. Мисля, че жените са много по-праволинейни. Когато една жена обича, тя не се поддава на съблазън. Това не значи, че не поглежда другите мъже, както ние гледаме някоя красива жена, не. Но аз познавам много мъже, така наречения тип „мачо”, които имат такова его, че се поставят на едно несъществуващо ниво. Те се хвалят на приятелите си със своите авантюри, разказват с кого са мамили жените си. Когато обаче ги попиташ: „А не мислиш ли, че жена ти прави същото”, ще отговорят: „Моята жена? Никога!” Доста е глупаво. Жените не постъпват така и затова им се възхищавам. Но това, заради което най-много ги обичам, е тяхната удивителна способност, която ние, мъжете, никога няма да имаме – да носят и раждат деца. Това е толкова невероятно. Бих искал да мога да разбера какво е чувството да носиш в себе си две същества. Освен това очаквам с нетърпение жена да стане президент, защото жените са шампиони на организацията и контрола. Понякога прекалено. Мисля, че когато жени станат президенти, много неща ще се подобрят. Имам право да го кажа, защото съм мъж. Може да не се хареса на някои от нас, но аз казвам каквото мисля. Ние, мъжете, имаме моменти на слабост, които са очарователни, но има върху какво да се работи.”
Как да не го обичаш? Как да не му се възхищаваш? Човек за обичане си е, актьор за възхищение си е! Жените могат да въздишат тайничко по него, мъжете може мъничко да му завиждат, но и едните, и другите чакат всяка нова среща на екрана с предчувствие за много добре свършена работа. Защото Кристоф Ламбер е актьор с главна буква.
AFISH.BG
Роден в семейството на дипломат от кариерата, като дете смуня непрекъснато училищата, заради служебните дела на баща си. Средно образование завършва в Женева, отбива военната си служба във Франция, изучава финанси, за да угоди на родителската воля, но накрая се записва в Парижката консерватория, специалност драматургия. Киното обаче го притегля като магнит в своята орбита, за да го превърне в един от най-известните и обичани съвременни актьори.
Кристоф Ламбер като Белоулф
След няколко епизодични роли, през 1984 г. Ламбер прави своя професионален пробив с първата си голяма роля във филма на Хю Хъдзън: “Тарзан от рода Грейстоук” по книгата на Едгар Райс Бъроуз. Филмът е възприет много добре и името на Ламбер започва да се споменава все по-често.
В “Шотландски боец”
Със следващата си роля в Метро на Люк Бесон той изведнъж си спечелва световна известност, като за превъплъщението си в образа на Фред получава награда “Сезар”. Следват роли в “Шотландски боец” (Highlander) в който си партнира с Шон Конъри, “Сицилианецът” на Майкъл Чимино и “Да убиеш свещеник” на Агнешка Холанд, “Аз те обичам” на Марко Ферери, “Ход с коня”, “Макс и Джеръми”, “Северна звезда”, “Арлет”…
Кристоф Ламбер със Софи Марсо, с която има седемгодишна връзка
Кристоф Ламбер е снимал три пъти в България – лентите „Версенжеторикс”, „Далида” и годината на дивия заек”. Освен това той участва във филма на Ники Илиев „Чужденецът”.
В интервю на Цветана Шипкова за сп. „Жената днес” от 2009 г., актьорът споделя за България:
„Отначало бях просто любопитен – обичам да откривам нови места, нови хора, нови храни… После се почувствах много добре в България. В професионален план ми прави впечатление високата филмова култура на техническите екипи и актьорите. Личи си, че тук има добра школа. Виждам изключителни професионалисти, хора, които обичат това, което правят. Сега, при тези снимки, бях поразен от приликата на страната ви с някои райони на Канада – същите езера, същите гори… невероятно е.”
А при неизбежния въпрос към всеки красив и успял актьор за отношението у към жените, Кристоф Ламбер разкрива своята позиция, която малко съвременни мъже биха признали гласно:
„Наблюдавам ги (жените – б. ред.) от най-ранното си детство и мисля, че жената има смелост и решителност, които нямат нищо общо с мъжките. Мъжът е доста несигурно и в основата си слабо същество. Мисля, че това, което жените харесват у мъжете, е детската им страна, защото всяка жена има силен майчински инстинкт. Жената има невероятната способност да приема нещата много дълго време. Тя приема, тя търпи, но в деня, в който каже „не”, това значи не. А когато един мъж казва „не”, това винаги значи малко „да”. Той напуска една жена, прави скандал, затръшва вратата, но тя винаги остава леко отворена. Защото той очаква жената да каже: „Върни се, скъпи.“ И напротив – когато една жена затвори вратата, тя е наистина затворена. Докато това обаче стане, може да минат години. Същото е и по отношение на секса. Мисля, че когато една жена изневерява на мъжа си, това значи, че двойката има истински проблем. А когато един мъж мами жена си, главата му не участва в това, което се случва. Става дума само за секс. Разбира се, това не значи, че човек трябва да го прави, но актът няма същия смисъл. Мисля, че жените са много по-праволинейни. Когато една жена обича, тя не се поддава на съблазън. Това не значи, че не поглежда другите мъже, както ние гледаме някоя красива жена, не. Но аз познавам много мъже, така наречения тип „мачо”, които имат такова его, че се поставят на едно несъществуващо ниво. Те се хвалят на приятелите си със своите авантюри, разказват с кого са мамили жените си. Когато обаче ги попиташ: „А не мислиш ли, че жена ти прави същото”, ще отговорят: „Моята жена? Никога!” Доста е глупаво. Жените не постъпват така и затова им се възхищавам. Но това, заради което най-много ги обичам, е тяхната удивителна способност, която ние, мъжете, никога няма да имаме – да носят и раждат деца. Това е толкова невероятно. Бих искал да мога да разбера какво е чувството да носиш в себе си две същества. Освен това очаквам с нетърпение жена да стане президент, защото жените са шампиони на организацията и контрола. Понякога прекалено. Мисля, че когато жени станат президенти, много неща ще се подобрят. Имам право да го кажа, защото съм мъж. Може да не се хареса на някои от нас, но аз казвам каквото мисля. Ние, мъжете, имаме моменти на слабост, които са очарователни, но има върху какво да се работи.”
Как да не го обичаш? Как да не му се възхищаваш? Човек за обичане си е, актьор за възхищение си е! Жените могат да въздишат тайничко по него, мъжете може мъничко да му завиждат, но и едните, и другите чакат всяка нова среща на екрана с предчувствие за много добре свършена работа. Защото Кристоф Ламбер е актьор с главна буква.
AFISH.BG
