МОНОЛОГ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Ти, който бе разпънат върху кръста
и, осветлен, от раните висиш
на тъмнина, от гробната по-гъста,
отрънена глава сведи и виж
Сина на българското съзаклятие,
Сина Човешки, който като теб
ще поведат след малко на разпятие,
ще го положат в гроб, в утробен склеп…
Но кой възкръсва като теб тридневен?
Ти бе предаден в ‘юдола плачевен
от Юда, от един Искариот.
Мен ме предават всички, цял народ
мълчи уплашен пред иконостаса.
Кълняха се пред сложени на кръст
кама и револвер, на свята маса
целуваха ги праведно, без лъст
над Твоето Евангелие… Сетне,
забравили за мъките столетни,
посочиха мен Праведника с пръст
и на Пилата викнаха: Разпни го!
Виновен е! Знам моята вина:
на слепи да дарувам светлина,
на роби – избавление от иго.
Не, от бесилката не ме е страх –
При Теб душа изпратил съм преди да
поема пътя, и при Тебе ида,
свободен от вериги, тленна прах,
ала с горчилката, че съм предаден.
Кога ще победят инстинкта стаден
и от страха ще се освободят?
Отричат се от мен на моя съд
и се разбягаха, тъй както твойте
апостоли… Но утре, може би,
щом моят дух възкръснал затръби
и се яви, и им рече: Не стойте
уплашени! Възкръснах! Изведнъж
ще скочат, ще извикат: На оръжие!
И робът пак ще се превърне в мъж.
Пред варварското диво самодържие
сега съм сам… Въжето от коноп
на рамото на кръста… После гроб…
А после?… Ще се вдигнат милиони,
ще се разпука огненият плод
на революцията по закони
неведоми, без пранги, без корони…
Повярвай в мен, аз вярвам в теб, Народ!
© Радко Радков,
Из народната драма в стихове “Всенародно бдение за Апостола”
AFISH.BG
