Оригиналното име на Статуята на Свободата е „Свободата озарява света” (Liberty Enlightening the World). Тя е символ на САЩ, на американската мечта и на надеждата на всички хора, пристигащи за първи път в Новия свят. Медната статуя се издига на пристанището на Ню Йорк – разположена е на Острова на Свободата (остров Либърти), в устието на река Хъдсън. Поради тази причина в периода от 1886 г. до откриването на самолета, тя е била първият американски символ, който милионите емигранти са виждали, прекосявайки океана от Европа.
Макар да е символ на Америка, статуята е създадена в Европа – тя е подарък от Франция за Съединените американски щати, в знак на приятелството между двете нации. Поводът за този дар е стогодишнината от независимостта на САЩ – макар да не е реализирана веднага, идеята се ражда през 1876 г. Договорката била французите да направят статуята, а американците да построят пиедестала, но набирането на средства и в двете държави (общо около 800 000 долара) забавили реализирането на идеята с почти 10 години.
Скулптор на емблематичната статуя е Фредерик Огюст Бартолди. Легендарният създател на друг световноизвестен паметник – Густав Айфел, създал Айфеловата кула, пък е човекът, проектирал вътрешната носеща конструкция на статуята. Смята се, че големината ѝ е близка до тази на Родоския колос – едно от чудесата на света, което не е оцеляло до наши дни. Що се отнася до дизайна на монумента, съществуват мнения, че Бартолди е използвал като модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.
Статуята е създадена във Франция и е изпратена по кораб до Ню Йорк на части (350 на брой) – за целта са опаковани 214 отделни пакета. Частите пристигат в САЩ на днешната дата, 17 юни, през 1885 г., а пиедесталът е завършен едва през април 1886 г. Сглобяването на статуята отнема още няколко месеца. Официално монументът е открит от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.
Монументът е висок 46 метра, а заедно с платформата, на която е поставен, той е с обща височина 93 метра. Статуята е направена от мед и стомана, и тежи 205 тона. Върху главата на женската фигура има корона със 7 лъча – всеки от които символизира седемте морета и седемте континента. Фигурата държи в дясната си ръка факла, олицетворяваща просветлението, а в лявата – Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката на статуята пък са разположени разкъсаните вериги на робството.
През 1924 г. Статуята на Свободата е обявена за исторически паметник, а през 1982 г. започва кампания за набиране на средства за реконструкцията ѝ. През 1984 г. ООН включва статуята в Списъка на световното културно наследство, а през 1986 г. реконструираният монумент отваря врати за посетители.
След атентатите от 11 септември 2001 г. Статуята на свободата бива затворена от съображения за сигурност – тази забрана важи до август 2004 г., когато тя отново е отворена, но достъпът до короната ѝ остава забранен. Интересен факт е, че до 1916 г. е имало достъп и до самия край на статуята – факелът в дясната ѝ ръка, но заради електрифицирането му той е затворен за обикновените посетители.
Преди да създадат оригиналната статуя, Бартолди и Айфел изграждат няколко по-малки модела. Единият от тях се намира на остров в река Сена, срещу моста Гренел, близо до Айфеловата кула – тя е около 4 пъти по-малка от американската си посестрима. Другият модел е отново в Париж, но близо до входа на Люксембургската градина. Неофициални модели на статуята могат да се видят на десетки места по света – в Токийския залив, в Сиатъл, в Лас Вегас, дори на няколко места в Южна Америка.
AFISH.BG
