ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА
Пенчу Славейкову
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
“Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!”
– Кой е? – “От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада.”
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
– Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
“Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?”
А сърце играе, чудом в гръд остава…
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
– Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
“Пет години ходих…гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди.”
– Тия, що ги знае селото ни цяло…
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
“Бялото кокиче – тебе на лицето
и снага топола – сам-сама в полето.”
– А, за тях ли… колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
“А на гръд отляво луна кадифяна…
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?”…
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
© Пейо Яворов
© “Портрет на Яворов”, худ. Василия Стоилова, правнучка на поета
AFISH.BG
